След разходка нагоре по реката, около последните мостове на екопътеката, единодушно решихме, че още не сме за там. Реката беше много бърза, без почивка между препятствията и едно две непреминаваеми от наша гледна точка места. А за места за спиране да не говорим. Общо взето поцъкахме с език и стартирахме на около 200 метра надолу от 5-ти мост на екопътеката. Докато се чудихме къде е първия бент взехме, че го скочихме.Оказа се, че може
. Вторият бент се вижда по-отдалече и има удобно място за излизане в ляво. При повече хора в реката обаче ще трябвада се действа по-бързо, защото мястото е ограничено. Този бент решихме да го пренесем. Ако не ме лъже паметта при първото разклоняване на реката трябва да се мине по левия ръкав.В дясно реката минава по изкуствен улей, който завършва с доста неприятна вълна и е твърде вероятно да спре опитващия се да мине през нея каякар. Надолу реката продължава с множество разклонения и доста обрасли с растителност брегове.Видимостта е намалена, но паднали дървета, които да препречват напълно минаването няма. На места се минава през разни клони и храсталаци, така че трябва да се спазва подходяща дистанция. Аз не пропуснах възможността да видя какво е да си заклещиш греблото в един храсталак. За щастие успях да го измъкна, но за нещастие вече го дъжах в доста нестандартна позиция - за лопатката 
,но някак си успях да се окажа на брега с цялата си екипировка. Излизането от реката е преди бетонния мост при влизането в селото. Най-добре е това да стане в дясно, както направи Светльо. Аз излязох от ляво и трябваше да се боря с доста кал и храсталаци. Непосредствено след моста има бент, който не е добре да се скача. Та така, хубава река, ценни уроци по самоспасяване и благодарности на Светльо за карането и помощта.P.S. И Леви Искър течеше, но малко повече от необходимото.
