Благодарности за това, че разрешителното за Бели Искър се появи в момент, когато има водица.
Та какво ли мога да кажа аз по въпроса... Докато про-тата се забавляваха на километър- два участък по реката нагоре, където само като видиш бързеите и падовете ти изтръпват зъбите, аз имажх шанса да покарам класическото "долно трасе". В тази част от реката беше на предела на възможностите ми, и благодарение на Чичака Светльо, не си избих зъбите. Реката е много...много бърза, започва със серия от бързеи с доста големи камъни, за което е необходсимо да следваш добра линия. Има достатъчно обратни за по лодка-две, от които можеш да поглеждаш какво става надоло и естествено да подишаш или...кой каквото му трябва

Без коментар е необходимостта от рязкото спиране, независимо дали е подходящо мястото, още по-трудно е влизането в реката, защото докато се опитваш да си сложиш шприца, има голяма вероятност да те отвее водата. Имах шанса да намеря и единственото място по това трасе, което е добро за ескимотиране, след като не успях да си задържа крена до край.... Има четири бента, които пренесохме, защото водата беше голяма, а обратната вълна беше с размер на дължината на лодката.
Според Светльо, реката надоло олеква...да...да верно, че вече няма големи камъни, но с това изчезват и обратните, реката става бърза, разклонява се на ръкави има доста клони и дървета... бързите реакции са задължителни...както и спиранията, все едно да тичаш спринт в продължение на 2-3 километра, свършват ти силите, адреналясваш, реката не спира, а няма място за отстъпление. Тогава научих и следното: Ако в такъв тип бърза река карат няколко човека, без възможности за обичайното спиране и се наложи внезапно да се спре, тогава водачът, който е по опитен изкача изневиделица от лодката на място, което можеш да се задържи "На косъм", хваща носа на вториа, а вторият също трябва да изкочи бързичко и да хване третият и т.н.
Единствено мога да добавя, че ако не сте карали такъв тип река е добре да влезете с добър гит и в добра психо- физическа кондиция...защото нямате право на грешки, а изпуснеш ли си лодката...не е сигурно дали ще я видиш отново. С добър гит, който познава реката е по-лесно, но не трябва да се забравя, че ако сам не си помогнеш, човекът до теб не може да направи кой-знае колко. Реката е супер, но никак не трябва да се подценява.