...нещо не разбрах как така стана че реки които се карат зимата работят на пълна пара през май месец

Противно на очакванията латите на Бачковския манастир недвусмислено ни казаха да се отправиме натам. Ники Христов още от петък сутринта траскаво ми звънеше да проверявам какво е положението в района. Естествено когато се събрахме отбор криминално проявени на юговското ханче той отдавна беше скочил в реката

Класика ...
Понеже сме и лакомии решихме да скочим в Юговска и после да продължим по Чая ...така и стана .
Петя и Марто прелитат през първия праг.

За Боби Дачков в този момент свърши батерията ..но след това като се стопли му отделих цялото си внимание
На "местото" с Петко преминахме през първите две препятствия и оставихме другите по отгоре да гледат и да носят. Боби дойде огледа и реши все пак че ще се пробва да слезе до нас. Зачакахме с по едно въже в ръката и нашия пристигне на кълбета отгоре. Какво се обърка точно не разбрах но реално се заби в един валяк и опитите за ескимоско приключиха много бързо. Вече имахме жив пример защо караме Марто да пренася видимо преминаващия се бързей....за съжаление за сметка на Боби. Успяхме да го хванем но каяка и греблото се завряха в първия сифон. На пръв поглед не изглежда толкова опасен но след като ме вързаха като червей и се опитах да стигна до него определено стана ясно че хич не е шега работа. На всичкото отгоре на входа му по дъното имаше заклещени клони които се напипвха с крак много травмиращо психиката

Успях да напипам греблото но при втория опит да докопам каяка нещо хич не ми хареса да седя с главата напред в посока сифона. Дъното беше бая неравно и краката ми непрекснато улитаха в посока дупката и клоните.
Пуснаха ме с въже от скалата и успяхме да го закачим. Когато го поразмърдаха каяка излезе от другата страна на сифона. Късмет беше че и той и греблото бяха на едно и също място инак Боби го чакаше мноого ходене пеша...

това е от другата страна на скалата където излезе каяка

Не пускам тази информация с цел да покажа какво приключение си спретнахме и какви сме герои-екстремисти. Пускам го с идеята да подчертая че вечното ни и досадно мрънкане относно наличието на спасителната екипировка в лодките в един момент се превръща в "жестока" истина. Съвсем инстинктивно висяхме с Петко на камъните с въжета в ръцете.
Правилата показват че излезеш ли от лодката дори и да пикаеш е хубаво да извадиш въжето от нея и да ти е под ръка. Човека можеше да влезе и той в сифона при каяка за чието изваждане ни отне повече от 20-на минути и ползвахме 3-4 въжета. Едното се заклещи някъде в клоните затлачени в сифона. Не е имало викове крясъци и подобни съптстващи такъв тип приключения изпълнения. Просто бяхме оборудвани с въжета и не за подценяване имахме жилетка която е с лента за закачане и с отцепка.
Ваш избор е дали ще карате спокойни и ще си сложите въжета и резервни гребла по лодките но ако липсват реката няма да ви остави привилегията да имате избор.
По надолу в Чая пак успяхме да метнем Боби в бента

и пак въжетата свършиха работа защото се потвърди за пореден път че с каяк човек от водогасител не можеш да извадиш.
Този път грешката си беше чисто колективна за което май си извадихме поуки

сърцат Jumper ... член на "предателски кръг"- Кольо Варварина