И така на 28 май към 8:30 сутринта се натоварихме в буса и тръгнахме, всеки с около 12-14 кг багаж, който трябваше да ни стигне за следващите 18 дена. Тъй като разполагахме само с 17 дена решихме, че ще е по-добре Демко да ни хвърли до Солун и от там да стартираме. Към 15 часа бяхме вече на колелата, целта беше да се придвижим до морето и да си намерим място за спане -
Времето не беше много стабилно, имаше 4 дена в които ни валя дъжд, но поне до сутринта вече беше спрял, което ни даваше 1-2 часа да изсушим екипировката. Първите няколко дена минаха неусетно, може би защото все още бяхме свежи и пълни с енергия, карането през деня не ни създаваше никакви проблеми. Когато стигнахме най-южната част на маршрута (над Патра) излезе много силен вятър. Поривите на моменти бяха толкова силни, че по баира се качвах без да въртя педали. Когато поривите станаха странични и насрещни, решихме че борбата е безсмислена и по добре да се скрием някъде и да изчакаме времето да се оправи - като знаеш, че пред теб има още 1000 км, по-добре е да си пестиш силите, от колкото да се хвърляш в борба с вятърните мелници за да изкараш още 10 км. На другия ден времето се оправи и наваксахме набързо изгубените километраж.
За щастие по маршрута имаше доста къмпинги, както се казва не вярва сития на гладния, но един топъл душ прави чудеса, в комбинация с двойна порция макарони на следващия ден си като нов човек. Всяка сутрин тръгването от къмпинга беше трудно, както на пътника не му се тръгва от оазиса в пустинята, така и нас не ни се напускаше малкото комфорт, който бяхме намерили за една вечер. Всички знаехме че когато стигнем втората част на маршрута и се отделим от морето вече няма да можем да разчитаме на къмпингите.
Срещахме всяко ново предизвикателство с нови сили, но понякога просто имаш нужда да спреш и да си полегнеш за 5 мин -
Моментът, в който с всеки изминат километър се прибилижавахме до България вместо да се отдалечаваме беше преминал - нашето своеобразно завръщане беше започнало. Оставаше ни да прекосим само няколко планински масива и след това ни очакваше сравнително равнинен път до България. Имаше два прехода за които се бяхме подготвили психически и физически до Ioannina и от Ioannina до Metsovo. Пътя по който карахме се виеше като змия под и над магистралата с постоянни изкачвания и спускания -
Влязохме в българия и по традиция се отбихме в кръчмата в кресна - посрещнаха ни с бекон на скара и бира а за бонус хванахме и откриването на световното първенство по футбол. На следващия ден се завърнахме в София.
Всеки се завърна доста изтощен, но и безкрайно богат. Погълнат от забързания живот, човек забравя да гледа, спира да обръща внимание на малките неща. По пътя винаги ще има баири, дъжд и вятър, но винаги ще има и череши, ягоди, дълбоки сенки, верни приятели, въпроса е на кое ще обръщаме повече внимание.
Пълния маршрут с малко снимки може да видите - http://www.wikiloc.com/wikiloc/view.do?id=7075487
Моретата около България се изчерпаха, за догодина ще трябва да обърнем на следващата страница на картата.
