Единия проблем са многото паднали дървета. В студено време не е приятно да газиш вода и да лазиш по сняг, както правихме ние с Филип преди няколко дена. Спускането се състоеше предимно от взиране в далечината, което на мен не ми е силна страна, и не пропуснах да мина под първото изпречило ни се дърво. Надолу имаше такива в изобилие.
Другя голям проблем е, че докато са правили път за обслужване на бъдещия ВЕЦ са срутили хълма в реката. За около километър и половина коритото е обезобразено с остри ръбести камъни и нетипични за там бързеи. В този участък има поне едно място което, е задължително да се пропусне. Пренасянето на лодки по натрошени камъни не е забавно. Аз лично следващия път бих си качил гемията на колата и да прескоча въпросния участък. За щастие той лесно може да се види от шосето. Препоръчвам го, защото Филип почти си разцепи лодката, имаше много паднали дървета, а и гребането там определено не е приятно.
За наш късмет малкия каньон, който се намира веднага след бента (този в средата на трасето) беше чист от препятствия и се насладихме на едно доста приятно спускане. Като цяло е добре да се избере по-топъл и ако е възможно слънчев ден за тази река, защото там долу и без друго е много студено. Който е карал този участък знае, че преживяването си заслужава.
Решихме да излезнем на два километра от "Синия хан" преди един пробит бент. Въпросното съоръжение е доста старо и цялата вода минава от долу. Много опасно място. Над бента има мост, който се забелязва от пътя и служи за ориентир, както на шофьорите така и на лодкарите. Препоръчвам храната в ханчето. Ние преядохме.
