Тръгнахме към 11 сутринта след втория (и за момента последен) ВЕЦ и финиширахме на нулата на язовир Кърджали. Трасето е с дължина около 12 километра и ни отне 5 часа и половина. Водата е чиста и по някое време дори пихме от нея. Шофьорите обаче са прецакани - чака ги 90 километрова обиколка.
Първия знак, че реката крие интересни закачки бяха височинните стойности прочетени от GPS-а. Там от където тръгнахме надморската височина е към 670м, а трябваше да стигнем до около 350 при точката на вливане в Арда. Доста внушителна денивeлация. Взехме храна, всичките налични карабинери, въжета, челници, телефони и ножове, които имахме и се приготвихме да страдаме.
Първата една четвърт ни накара да псуваме до посиняване строежа на третия ВЕЦ по тази река. Всичките отрязани дървета за наше удобство бяха паднали във водата. Въпросната четвърт ни отне почти 2 часа най-вече заради многобройните пренасяния. Просеката която се прави заради проводниците с високо напрежение е съсипала както реката така и околностите и. Този първи участък е доста кротък с едно изключение, представляващо тесен улей, който е почти на старта. Така продължава до първия бетонен бараж (строен преди ВЕЦ-овете), който решихме да пренесем. От там надолу видяхме къде се крие голямата денивeлация.
Влязохме в каньон, който постепенно се стесняваше и ставаше по-стръмен. Реката е осеяна с големи огладени камъни, които често пречеха да се види какво има по-надолу (оттам и приликата със Соча). Стигнахме до момент, когато излизането от лодката върху гладките и стръмни скали беше интересно приключение. Влизането след съответното оглеждане - още повече. По някое време се стига до традиционния за този тип реки "катаракт". Първата му част представлява "S"-образен бързей, която Филип оприличи на част от трасето на Sick Line. Влизането е под една некомфортно надвесена над водата скала, като идеята е да се държиш близо до нея за да не изпаднеш наляво в една доста неприятно изглеждаща дупка. Завършека е с водопад подобен на тези на Влахина река. Веднага след тах има два прага, които не ми изглеждаха като да се минават без болезнени удари в скали и дружно ги пренесохме. След това каньона малко се поразшири, но наклона си остана в интересната част от спектъра.
Така продължава до втори бараж, който обаче се е пробил откъм долната си част и всичката вода минава отдолу. За щастие стената се вижда от достатъчно разстояние за да се излезне безопасно. Скалите и от двете страни на реката са стръмни, което много ни ободри след почти 5 часа във водата. Последва влачене на лодки нагоре и после спускането им с въже надолу. Излишно е да споменавам, че бяхме заприличали на прасета към края на упражнението. След баража реката е осеяна със циментени отломки, както и остатъци от някакви метални тръби. Малко по-надолу отдясно видяхме една странно нова вила със учудващо обитаем вид като за този пущинак и доста голям мост водещ до нея. Половин километър по-надолу се вляхме в Арда.
Реката (според мен разбира се) е може би най-доброто, което Родопите предлагат за момента. От ВЕЦ-а тръгнахме на около 3 кубика, но има доста притоци и спокойно може да се каже че сме финиширали на около 6. Числата не изглеждат внушителни, но трябва да кажа, че не сме драпали особено, дори в горната част. На катаракта (кръстен "Bigus Dickus" по едноименния герой от "Живота на Брайан") ни се искаше да бъде и по-малко. Реката не ни се видя стресираща, но наклона предполага стремително нарастване на категорията с увеличаване на дебита.
Нейде из GPS-а имам координатите на по-важните точки от реката и ще ги публикувам ако не забравя.
Карбуратор стайл- Тесно и отвесно 
