Участници: Два пича со две пички и четири лодки
След като бяхме изоставени от своите другари, отиваме да посетим последния оцелял и духом с нас войн – Саздов. Кодовото име на позива бе “Ай да пийм кафе, доле сме!” Споделяйки болката и лютите рани на нашия верен съмишленик продължаваме по своя път в търсене на “Изгубената Струма”.
Няколко часа по-рано, след дълга и неспокойна нощ, в очакване на срещата със Струма, Яна осъмва и вече е готова. Към антоража са включени – лаптоп, слушалки (важен елемент в заглушаване на вражеския вой) и книга с различни приоми и анализи на службата, за да бъде достатъчно добре организанизирано посрещането на моите трима другари в щаб квартирата “Кресненско ханче”.
Сборен пункт база “Quattro stagioni”. Там сме азе, Йо и Марто – главен ръководител на мисията, който решaва да поеме нещата в свои ръце, докато е време и да определи задълженията и отговорностите на съмишлениците: “Слушайте ме внимателно, от тук нататък до края на Търсенето, аз решавам кой какво да прави!” След думите на ръководителя бързо забравям за допълнителния технически антораж и оставам с плувна шапка и боне...
12:30ч е. Събираме се с последния войн от групата ни Наско, в шаб квартирата. Всички са ентусиазирани, а моите притеснения в коремчето, от тази първа среща с реката за тази година, са заменени от пърхащи пеперуди при вида на чистите линии на добрата стара Струма. Скрила в гръдта си всички игриви камъни(нищо лично Саздов), ни посреща с цялата си прелест.
Почва се...Наско повежда, изпробвал вече трасето. След него Йо, аз и Марто, който си играе там където може и не изпуска групата от поглед. Марто елегантно преминава по течението, плътно до скалата след “Храста”, използвайки само леки чупки в таза, а ние посрещаме с викове и адмирации кораба.
Налице е следващото предизвикателство - пряк двубой с така наречената машина “Пералнята”. Всички са мобилизирани до краен предел и преминават успешно, не успяваме да скрием и някоя друга усмивка по лицата си.
Идва време и за една любовна въздишка. Марто е първи – преминава без проблеми, следван от Йо – успешно! Оставаме заедно с Наско, повежда ме. Вървя плътно зад него и изпускам момента. Вълната ме шибва мощно, накланям се надясно опитвам се да подпра, не успявам да задържа. Вътре съм! Спомням си думите на Йо да броя до 10, мисля че успях до 3. Групирах се, сек - две изчакване, опит! Неуспех и липса на втори. Катапулт. Излизам поемам въздух и дишам очестено. Студено е. Хващам лодката на Наско – евакуация. Поемам въздух на сушата и отивам при другите, за да се кача отново на борда. Стоплих се мигновено. Очаквах да е доста по-студено. Всичко е наред и се чувствам чудесно, че съм съм с другарите... и някак си спокойна ...след първата студена прегръдка на водата.
Продължаваме право напред и усмивките не слизат от устата ни. Следва островът – преминаваме отдясно. Тръгвам плътно след Наско, не взимайки поука от предния бързей. Наигравам се още преди да е започнало, плитко е, не мога да ескимотирам, чук чук в няколко камъка, ще се плува. Следват прекрасна поредица от няколко красиви големи вълни, от които само успявам да отпия и бълбук – бълбук...Доплувам до обратното в дясно, ядосана от факта, че съм изпуснала прекрасните вълни. Йо ме успокоява. Действаме, след второто плуване започва да ми става малко студено, вдигаме ряза. Решавам да нося 2-4 и да гледам другарите на каскадата.
Преминават успешно 2-4, следва Красавицата. Има добра линия – плътно дясно и преди камъка в ляво. Йо ще осигурява Наско и Марто, преминава речно ляво, излиза. В готовност е. Момчетата тръгват. Първи е Марто. Преминава успешно горната част, продължава, следван от Наско. Забавя се преди камъка. Маневрира рязко в ляво. Наклон наляво, подпиране и корабът устоява. Наско следвайки линията на Марто, не съомява да задържи. Под вода. Минават секунди(явно е броил до 10). Групиран, греблото над водата, в готовност. Опит. Отново под вода. Йо е в нетърпеливо очакване да викне и хвърли спасителното въже. Преминават секунди. Наско излиза, издърпвайки лодката си като истински войн.
Отново сме всички заедно. Преди щаба се чуват възторжени възгласи, при вида на Йо, която прави демонстрационно ескимотиране.Щастливи, излизаме и екзалтирано се прегръщаме. Надава се рев и победоносен вой, преди всичко на силата на духа и другарството по между ни от изпитаната емоция. Намерена е!
От тук нататък продължаваме с доза чесън и греяно питие. Наздраве!
Благодаря на всички за прекрасния ден и на добрата стара Струма, че ни допусна до себе и ни остави да си вървим със здраве. Бъдете живи и здрави и вии!
Яна
Иначе опита за описание е похвален и дано авторката не се обезкуражи от плуването в студената Струма. 
