Каяк Келеш Холдинг

Използвахме възможността, кояято ни предостави лошото време и забраната за риболов, за да пообиколим околните язовири, нещо, което за съжаление в активния сезон е невъзможно, без да се сблъскаш с гмеж, чалга, простотия и двигатели с вътрешно горене във всякаква форма вътре и извън водата. Душанци е красив малък язовир - 2,6 км по дължина, които се взимат за 30 минути и още толкова на връщане. С много въображение и пъхане във всеки ръкав преходът може да се удължи малко. Дали си заслужават стоте километра от София, всеки си преценява. Ние уцелихме един почистен язовир, със слънчево време, малко вятър, раззеленели гори, снежни шапки по върховете на околните планини и пълно спокойствие и тишина, с изключение на птиците. Достъпът до язовира е през подбалканското шосе, след Пирдоп (като идваш от София), веднага има отбивка вдясно към село Душанци, след селото се продължава до язовирната стена и почивните бази там. Може да се влезе на самата стена (има понтони за водни колела) или веднага след като се мине стената има асфалтово уширение и удобна пътека. Бреговете са сравнително стръмни, а обиколният черен път е в доста лошо състояние за леки автомобили. За джип е ОК. Може да се заходи и откъм устието - има хубав черен път от гара Копривщица.

Преходът от Душанци до Тополница е по доста завъртяни пътища в ужасно състояние, за сметка това джипиесът допринася за пъстрата палитра от емоции по време на пътуването.
Но все пак се добрахме до стената, която е до село Мухово (на пътя Ихтиман-Панагюрище).
Гледката е красива, но този язовир има печална слава от замърсяване с арсен и тежки метали от всички рудници, които изливат помията си в река Тополница преди язовира. Освен, че беше вече напреднало времето, нямахме голямо желание да се потопим в тази екологична "боза". Но за желаещите подходът е отново на язовирната стена в началото/края на селото - черен път с бариера довежда до брега.
Четох из нета за достъп по дълъг черен път в недобро състояние откъм Поибрене, но нямахме желание за експерименти.

Залеза над Искър изпуснахме заради шантавата логистика, но все пак хванахме достатъчно светлина за бивак.
След нощ на минусови температури, ни трябваше и порядъчна доза слънчеви бани на другия ден. Времето отново беше слънчево, след обяд изви вятър и хубави вълни (почти за сърф). Отново срещи с биоразнообразието на резервата и липсата на "хомо-присъствие" на брега, освен градчетата от каравани.
За награда - панорамна гледка към цяла Рила и язовира.
Благодаря на Начев за снимките и приятната разходка.

Хубави снимки,хубава разходка...Браво