Язовир Искър 2011 - Разчупване на леда
Posted: 14 Mar 2011, 16:37
Дойде и нашият ред да изтупаме снега от лодките и да открием сезона. Като за първи излет, беше пълно с изненади. Логистиката, разбира се беше шантава, пускането на вода - късно. Но пък таман беше станало топличко - грееше слънчицето и сгряваше и душа и тяло. Въпреки разкошното време, бреговете на язовира бяха сковани от лед на десетина метра навътре.
За щастие на нашия бряг - достатъчно тънък, за да се чупи под тежестта ни. След емоционалното влизане на вода, изненадите следваха една след друга, най-вече приятните. Трудно може да се опише с думи комбинацията от чиста вода, гладка като огледало, отраженията на пясъчните брегове, гористите хълмове и заснежената Витоша, плътният лед в ръкавите на язовира, снежните зъбери и писти на Рила.
Приятни срещи с други групи каякари. Чист въздух и спокойствие - няма рибари, няма джетове, няма чалга, само един джип, но той затъна в наносите и беше дотам. И когато вече мислехме, че това е всичко, в един тих ръкав на резервата изскочихме на стадо елени - пасящи на брега без да се притеснят от нас. То и ние не ги притеснявахме. Ако до този момент съжалявахме за фотоапаратите, които не сме взели, сега вече и за биноклите съжалихме. Ама като ги няма - наслаждавай се и попивай докрай. Насмалко да забравим, че трябва и да се прибираме. По целия бряг бяха наизлезли стада елени и просто не ни се връщаше. Но залезът ни завари за финална фотосесия с жалките камери на телефоните.
За щастие на нашия бряг - достатъчно тънък, за да се чупи под тежестта ни. След емоционалното влизане на вода, изненадите следваха една след друга, най-вече приятните. Трудно може да се опише с думи комбинацията от чиста вода, гладка като огледало, отраженията на пясъчните брегове, гористите хълмове и заснежената Витоша, плътният лед в ръкавите на язовира, снежните зъбери и писти на Рила.
Приятни срещи с други групи каякари. Чист въздух и спокойствие - няма рибари, няма джетове, няма чалга, само един джип, но той затъна в наносите и беше дотам. И когато вече мислехме, че това е всичко, в един тих ръкав на резервата изскочихме на стадо елени - пасящи на брега без да се притеснят от нас. То и ние не ги притеснявахме. Ако до този момент съжалявахме за фотоапаратите, които не сме взели, сега вече и за биноклите съжалихме. Ама като ги няма - наслаждавай се и попивай докрай. Насмалко да забравим, че трябва и да се прибираме. По целия бряг бяха наизлезли стада елени и просто не ни се връщаше. Но залезът ни завари за финална фотосесия с жалките камери на телефоните.