Порто Лагос и фламингото
Posted: 10 Nov 2009, 15:54
Време е май и аз да се включа с разказ за едно малко пристанище на север от острова на приключенията на Графа и старозагорските рицари.
Веселата ни компания тръгна от София още четвъртък рано-рано и за вечеря се озова в забележителната кръчма на Теодора и Васил Флорови в Банско. Местенцето, както се казва беше идеално за нас
вкусно, удобно и съпътствано от добра компания. След кратко преспиване в Банско и откритието, че все още има телефони на лятно време, станахме в 4 и - бегом към морето.
Два часа по-късно небрежно хранихме чайки на ферибота от Керамоти към Тасос, а яхтата на чичо Боби и подходящия вятър ни чакаха. Ето така, лека по-лека се сбъдна една моя много много детска мечта.
Нещата, които разказват за яхтите са истина - там е мокро, духа вятър и всичко се люлее - приказно изживяване, което мога да сравня май единствено с първото ми пускане по Струма.
Североизточна посока, 6 възела и 40 мили по-късно целта беше достигната - Porto Lagos.
Още с акостирането ни посрещнаха неговорещи чужди езици представители на местната власт и след като ни провериха колата, яхтата, личните карти, пак яхтата и пак личните карти на най-криминално изглеждащите, налазихме селото. Трите му просторни улици бяха пълни с червени скутери, пикапи, тежка миризма на риба и...никакви хора! След като обиколихме достатъчно, месните успяха да ни огледат и изпълзяха из зад портите на къщичките
Кръчмата отвори в 19...
На следващия ден отново ни провериха от полицията
Разтоварихме каяците и тръгнахме на лов за розови фламинго. Целта беше езерото, което се простира зад пристанището. Независимо от миризмата, което се носеше от вятъра и странния червен цвят на водата (може и да беше планктон..
), гледката на родопите, които се отразяваха във водата на хоризонта и ятата птици си заслужаваше. Не намерихме фламингото...
Денят премина във весела вечер - Лео отново не хвана риба, отново свършихме цигарите, по едно време и виното свърши...
След като ме събудиха с кафе и масаж (
много сбъднати мечти за три дена ) пак подгонихме фламингото. И този път не ни се измъкнаха. Наложи се да прегазим (без лодки !!) половин езеро, но .. успяхме! Приближихме са на 15-тина метра от тях, докато накрая вече те решиха, че може би не ни е там мястото и отлетяха... На следващия ден ги нямаше в езерото - може би прогонихме популацията розови пилци на Порто Лагос завинаги...
Успешно се върнахме при яхтата и започнахме да събираме сергията..
Една руса брегова охрана и навъсен чичко, дойдоха да ни проверят документите
Май беше крайно време да си ходим Все пак предизвикахме твърде голямо неразбиране и притеснение у местните...
В заключение - който не е поживял на пристанище няколко дни - да го направи.
Този колорит и непринудено поведение не се срещат в курортите. Смесицата от араби, турци и гърци на неделния пазар, сред безбройните цветове и открояващи се кокошки, маслини и пердета, са незабравима гледка.
Та това беше и още много, но....
Скоро пак
Веселата ни компания тръгна от София още четвъртък рано-рано и за вечеря се озова в забележителната кръчма на Теодора и Васил Флорови в Банско. Местенцето, както се казва беше идеално за нас
вкусно, удобно и съпътствано от добра компания. След кратко преспиване в Банско и откритието, че все още има телефони на лятно време, станахме в 4 и - бегом към морето.Два часа по-късно небрежно хранихме чайки на ферибота от Керамоти към Тасос, а яхтата на чичо Боби и подходящия вятър ни чакаха. Ето така, лека по-лека се сбъдна една моя много много детска мечта.
Нещата, които разказват за яхтите са истина - там е мокро, духа вятър и всичко се люлее - приказно изживяване, което мога да сравня май единствено с първото ми пускане по Струма
. Североизточна посока, 6 възела и 40 мили по-късно целта беше достигната - Porto Lagos.
Още с акостирането ни посрещнаха неговорещи чужди езици представители на местната власт и след като ни провериха колата, яхтата, личните карти, пак яхтата и пак личните карти на най-криминално изглеждащите, налазихме селото. Трите му просторни улици бяха пълни с червени скутери, пикапи, тежка миризма на риба и...никакви хора! След като обиколихме достатъчно, месните успяха да ни огледат и изпълзяха из зад портите на къщичките
Кръчмата отвори в 19...На следващия ден отново ни провериха от полицията
Разтоварихме каяците и тръгнахме на лов за розови фламинго. Целта беше езерото, което се простира зад пристанището. Независимо от миризмата, което се носеше от вятъра и странния червен цвят на водата (може и да беше планктон..
), гледката на родопите, които се отразяваха във водата на хоризонта и ятата птици си заслужаваше. Не намерихме фламингото...Денят премина във весела вечер - Лео отново не хвана риба, отново свършихме цигарите, по едно време и виното свърши...
След като ме събудиха с кафе и масаж (
много сбъднати мечти за три дена ) пак подгонихме фламингото. И този път не ни се измъкнаха. Наложи се да прегазим (без лодки !!) половин езеро, но .. успяхме! Приближихме са на 15-тина метра от тях, докато накрая вече те решиха, че може би не ни е там мястото и отлетяха... На следващия ден ги нямаше в езерото - може би прогонихме популацията розови пилци на Порто Лагос завинаги...Успешно се върнахме при яхтата и започнахме да събираме сергията..
Една руса брегова охрана и навъсен чичко, дойдоха да ни проверят документите
Май беше крайно време да си ходим
Все пак предизвикахме твърде голямо неразбиране и притеснение у местните...В заключение - който не е поживял на пристанище няколко дни - да го направи.
Този колорит и непринудено поведение не се срещат в курортите. Смесицата от араби, турци и гърци на неделния пазар, сред безбройните цветове и открояващи се кокошки, маслини и пердета, са незабравима гледка.
Та това беше и още много, но....
Скоро пак