Каяк Келеш Холдинг

Абе ..трудно се „разказва” за Дунава, но ще опитам, че май обещах

Слънцето ни изпрати по пътя от София до Ново село в 13-тото утро на януари. Явно някъде след Монтана пътя му се видя дълъг, махна ни на изпроводяк и си тръгна. Видяхме го отново чак след края на приключението.
Ние продължихме до края на асфалта. А това се оказа някъде към 15 часа на една полянка (3 на 3 метра) заобиколена от три страни с вода. Разтоварихме и изпратихме буса във Видин.
Последва много организиран хаос от дърва, багаж, вечеря, палатки… Оказа се, че не можем да изгорим всички те прекрасно нарязани пънчета… друго си е широколистната гора..
Сутринта напуснахме първия лагер към 10. Няколко метра по-надолу видях и първата от любимите табели „км 830”.
Програмата за деня беше проста – да напълним вода от някъде и да намерим лагер. Това обаче при висока вода се оказа интересна задача. Бреговете бяха или напълно заляти и заблатени, или високи и непристъпни за нас. Друго предизвикателство е и краткия ден по това време на годината. Съставихме тактически план да атакуваме бреговете в часовете между 15 и 16, като се стремяхме към околностите на предварително набелязани села.
Тактическия план се провали само първия ден. Докато се усетим стигнахме Баба Вида, където огън не можехме да запалим. Спестихме си неприятно спане между крепостните стени и посетихме нашите любезни домакини.
В този ред на мисли: Бойко, още веднъж сърдечно благодарим!
Напуснахме баба Вида на 18.01… беше мааалко по-студено.. спря ни катер на Гранична полиция. Учудиха се че сме българи. „Такива неща само Ония правят!” – любезно ни информира униформения пазител. Живо се интересуваха дали имаме оръжие. Казахме че имаме.
Целта беше с.Скомен… задуха лек насрещен вятър. Все пак стигнахме точно навреме. Намерихме си още по-малка полянка. Беше идеална – точно на края на един коларски път и от три страни – вода.
Утрото ни поднесе лед… Разпалихме огъня и намерих една бутилка незамръзнала вода в люка. Докато я наливах в канчето от струята се образуваше ледена пирамида. Добре че примуса е съобразен с условията... Белязахме и този лагер с купчинка равно нарязани дърва.
Мъглата стана непрогледна и тръгнахме. Известно време се чудих как се движат шлеповете, след като нищо не се вижда. После вече не се чуваха шлепове. След около час източния вятър отнесе мъглата.
Наляхме вода на Лом пред погледа на изумени унгарци, които миеха някаква платформа. Обядвахме и потеглихме.
Още два часа източен вятър… За който не знае (като мен ) – тази работа с неопренови ръкавици не става. Трябват си лапи.
Следващата спирка е 2 км след с. Линово… Познахме нашата полянка по това, че беше точно върху един коларски път. Вятъра беше толкова тънък и остър че дори опънахме платнището за завет тази вечер.
През нощта вятъра се усили.
На последния ден Дунава ни посрещна с вълни по половин метър и силен насрещен вятър. Беше време да се прибираме
На с. Долни Цибър, Бойко беше спрял бусът на пристанището и леко ни присветваше. Кой каза, че по Дунав няма фарове...

браО
ако можеш допиши малко предистория и малко заключителни вЧепетления и да го качваме в сайта
... и вземи ни го преведи това заглавие че явно аз поне съм тъп ..

Супер и със снимките се е получило страхотно

Чудно!

Поздравявам ви и ви благодаря , че го споделихте с нас!
С нетърпение очаквам следващи репортажи!

manev wrote:браО
ако можеш допиши малко предистория и малко заключителни вЧепетления и да го качваме в сайта
... и вземи ни го преведи това заглавие че явно аз поне съм тъп ..

Предисловието, чичо Манчо, е също толкова любопитно, но вярвам че ти си далеч по-запознат от мен
Идеята за сегашното ни пътешествие по зимен Дунав бе отчасти провокирана от желанието на Крис да се върне към един мнооого келешки поход по Янтра, който е приключил със замръзването на реката. И от части от нашето любопитство: „Е па колко може да е студено??”
„Замръзналите лодки” и „рязане на хляб” с трион не звучеше толкова реално край лагерния огън през август… После лятото свърши, дойде декември и на една тиха вечеря спонтанно се реши – отиваме на зимен поход на 13.01.2010. Просто ни хареса датата. На следващия ден си написах молбата за отпуска и я връчих на шефа.
„?..” – учуди се той
„Това е моята светла дата в бъдещото!” – твърдо заявих и си я получих.
От там нататък вече знаете …

От този поход определено ще запомня няколко важни неща:

В следващия ми списък за пътуване ща има лапи.
Лоцията е задължителна. ( Защо не сканираме една и да я качим тук, за да е по-достъпна? )
Няма да нося повече дрехи от колкото мога да облека едновременно.  Оказаха се излишни.
Ще си купя галошки
Ще нося още два чифта обикновенни ръкавички.

А заглавието ще рече: "Расъл съм по Дунава" и всъщност е заглавие на една песен за реката. По Видинско ги влече сръбското.. пък и песента не е лоша