Каяк Келеш Холдинг

Миналата година го видях от сушата, но още нямах лодка. Събирам кураж за тази да го пробвам.
По празниците 1-6 май ще съм в района по друга линия, по-точно засега 1-3 ще се напивам без лодка на Обзор.
Но от 3-ти нататък ми се ще да поизтрезнея и да направя една обиколка на Цонево.
И Камчия е наблизо - как би изглеждало едно проникване през устието нагоре и докъде може да се стигне срещу течението с двуместна туристическа лодка.
А и си е повод да се запознаем с гларусите, знае ли човек, може да ги изкуша да ми правят компания. Че и да ме водят по тайните местенца .

нагоре по реката според мен не е толкова интересно.. най много да попаднеш на бракониерски взрев, ток мрежи и.т.н.
Може да се организираме тука с един колега и да го посетим в периода 3-6 май.
На Обзор в морете няма ли да поскиташ?

Живот и здраве - и на Обзор ще се поразходя, но основната мисия ще е друга

Имам една молба към варненската група и Тихомир (sailing) - вие имате повече опит с Камчия и язовир Цонево.
Можете ли да дадете малко инфо за двата обекта по отношение на туристическата част.
Също така с радост ще приема вашите компания и напътствия за няколкодневен тур по язовира и разходка с лодка по най-красивата част на реката (коя е тя?). Най-малкото с радост бих се запознал с вас на живо.
На 3-ти май след изтрезняване съм на разположение за всякакви угивирки.

Графе мерси за поканата , но на 29 заминавам на Дрина в Сърбия и съм там по празниците , някъде другаде ще се засечем. За яз. Цонево немога да ти кажа нищо не съм го гребал . А камчия се спускаш от яз. до устието за последно съм я карал преди 10 години някаде - хубава е .

Такааа, ето го я. Цонево.
http://maps.google.com/?q=Varna+Bulgari ... 3&t=h&z=12" onclick="window.open(this.href);return false;
Като се правят организирани походи, а и не само, обикновенно началната точка е с.Аспарухово, за да може да се ползват магазините в селото.
На ляво към с.Добромир се намира местността Чудните скали. Ако не сте ходили си заслужава да се видят.
Язовира е красив, но иначе си е като всеки язовир. По някога духа доста силно и дига вълна, така че носете си шприцки задължително.
На този язовир има случаи на потънали лодки от това, че вълните преливат през бордовете и пълнят лодката, защото не са взети мерки.
След стената има един канал 3км. до с.Величково, през който източват язовира. Ако уцелите такова изпускане или се договорите с хората,
може да се пуснете по него до там където се влива в реката. В началото му има и един бързей. (съжалявам за лошото качество, но снимката е преснимана от снимка на хартия)
Зад моста в ляво има път който е на високо и до водата има приличен наклон и разстояние и ако не треперите много за лодките си,
може да се пързулнете и да се окъпете още с влизането (още малко доза адреналин).
Стигнахме до рекатааа. За съжаление последно като ходих, на много места беше препречена от паднали дървета и ракитак.
След наводненията преди години трябваше да я очистят, но идиотите вместо да извадят дърветата от водата, орязали дърветата покрай реката,
които с корените си укрепват брега. На някои места се влизаше в около 5-6 метра ракитак, без да знаеш какво те чака от другата страна.
По тези причини карайте внимателно. Течението е достатъчно силно, да завлече някой под клоните при едно евентуално обръщане.
Дано някой да ги е натиснал и да са я изчистили, но не знам защо, това ми се струва невероятно.
Иначе реката определено е туристическа от я.Цонево до морето. На устието има огромен плаж, а преди него кръчми .
Може да имате късмет в морето да има вълни и да си направите и един сърф завършек на похода.
Успех и попътен вятър (в язовира веднъж бях като моторница с един плажен чадър )

Все повече се доближавам духом до Келешкия начин на живот - сблъскахме се с част от нещата, които са ежедневие по реките ни и неразделна част от този прекрасен спорт. Гребането в река е толкова различно - близостта на бреговете, течението, за което трябва да внимаваш всеки момент, неспирният птичи хор, който те оглушава от една ръка разстояние като в концертна зала в надвисналите сводове, пълната липса на човешки шумове, когато спреш да гребеш, срещите с животни, препятствията - паднали дървета, та чак язове, които трябва да заобиколиш, прескочиш, пренесеш. Пълно откъсване от действителността.
Тръгнахме от пристаните на корабчетата, на първите паднали дървета корабчетата обръщат и нататък си съвсем сам. Има пет-шест препятствия, които се заобикалят, но на около 4-5 километра от устието има сериозно струпване на дървета с много боклук. И то не е от вчера, защото през корените и трупите трва е поникнала и се е заблатило добре.

Мамка му, това имах в предвид. Значи още си е така.
Май ще трябва да се организираме и да направим едно разчистване до колкото можем.

Наближавайки това препятствие, между дърветата забелязахме едно гъмжило от лодки. Оказа се, че е някакъв организиран поход от различни клубове. Опитваха се да намерят начин да преминат - те от тяхната страна, ние отдолу. Дърваетата не ставаха за преместване, но с натискане и други силови методи успяха да си проправят път и да дойдат от нашата страна. Заговорихме се с едно момче от Русе за лодките, за техния преход, чиста ли е реката нагоре и надолу, колко време ни остава. Идваха от Пчелник и казаха, че нагоре е чисто, освен текущото препятствие.
Решихме да пробваме и ние да преминем - успяхме между един дънер и брега или по-точно върху тях, с дърпане, изтласкване и бутане. Преминахме отгоре, за да се насладим в пълен размер на този боклучарник:

Продължихме нагоре:
Но не задълго. Много скоро достигнахме нова преграда, единственото място през което можеше да се мине беше по средата, на сгъвката на един дънер. Уви, стърчеше високо и без чужда помощ нямаше как да го прескочим. А ни се искаше да продължим - до моста оставаше още толкова...

Трябваше да се връщаме. Ето ни приближаваме вече устието: