Каяк Келеш Холдинг

Тоя уикенд ще се качим с Коце от Банско да изгребем язовир Доспат . Ако някой иска да се спаси от жегите - моля , да заповяда . Ние сме , както му е ред с деца , жени , кучета . Гарантирано е хранене с бански месни специалитети от един местен корифей на вкусотиите Качваме се още в петък следобед .

Бяхме , гребахме , ядохме и пихме , плацикахме се , изпичехме се , даже изгорехме , а и пробвахме нова техника за каяк овърлоуд - а именно - каяк с ремарке http://www.sto100jan.snimka.bg/album.ph ... 5&lp=-1300
Новия логистичен комплекс включва :
- каяк ;
- каякар ;
- надуваема лодка , в която може да се превозват :
- багаж
- жени и деца , които ги е страх да карат , или да се возят в каяк
- дърва за лагерен огън
- хладилници , перални , и квото ви текне още .
Новия логистичен комплекс може да се използва при многодневни каякарски преходи без сухопътен суппорт , за да се поддържа духа на каякарстващите с постоянно студена бира , с шатра 3х3м , акумулатор , плазмен телевизор , и прочие удобства , иначе недостъпни за натоварване на регулярен каяк . По въпроса с мобилен климатик сега работим , но..... мисла , че ше можеме....
А дали може да се гребе с тая комбинация при вятър....... не знам дали ше можеме.... ше пробваме , и ше докладваме.....

КЛАСИЧЕСКИ келеш си Сто просто ме кефиш,и май добра групичка си заформяте-евала

На Доспат не съм ходил още - айде да ме водите другия уикенд - 11-12.07. Че даже мога да се опитам да взема един-два дни отпуск и да забегна по отрано, за да не ми се види толкова далече.

Мдаааа, като гледам самичък ще си щъкам...

Дайте поне акъл откъде да заходя към язовира - да е удобно за автомобил (нисък при това) и да е удобно за бивак. Ако не е гъч - е бонус.

откъде ще идваш?
можеш и през велинград и през девин и през батак да минеш...

обикновенно пътя е през пещера-батак-беглика-яз.доспат,
мини от там току виж като забележиш предните два язовира си останал на тях (:

Инак в единия край на язовира е град/село сърница,
има отбивка в дясно, както и табели.
Според мен мини през него и после по едно мостче на устието на реката заобикаляш дупката от другата страна,
и караш напреде доде можеш (:

Специално за гребенае и природен ресурс обаче предните два язовира са доста по интересни... тръгвам към морето инак можеше да дойда. Доспат си е по населен с рибари и по открит като ландшафт.

Не беше скучно на Доспат - и дъжд валя, и слънце гря. И ние даже се поразкършихме. Даже имах и премеждие:

При Сърница се бяха образували острови - водата беше много висока, имаше вили и хотели с изцяло потопен първи етаж. Никъде я нямаше прословутата пясъчна ивица - само трева по бреговете.

Докато си играех с ей тези птички да ги хвана по-добре на папаратчето:
И въобще не обърнах внимание какво ми се готви:
Положението почна да става зле и едвам сварих да акостирам на това островче и да вържа лодката за едно борче фиданка край брега.

Скрих се аз под едни борове и заваля силно:
Докато си мислех че е красиво и щраках наляво-надясно:
То заваля още по-силно:
Вече бях решил, че не може да стане по-зле, но то стана. Като изви един вятър, като затрещя по околните хълмове, взе ми се акъла. Вече не ми беше до снимки. Клечах под боровете и си мислех колко лоша идея е това с тези мълнии наоколо (докато преброиш до едно и вече треснали). А те боровете - едри, високи, почти не прокапва под тях. Викям я дай да се отдалеча и клекнах на откритото. Сега пък ми хрумна че съм на върха на хълма и пак не си е работа. А под дъжда и вятъра не се стоеше на открито.

За да стане дилемата още по-"забавна", в този миг видях един голям дънер, нацепен от мълния, малко встрани от мен. Е те сега вече се притесних леко.

Докато клечах и го гледах този дънер, а по околните хълмове танцуваха светкавици, изведнъж положението стана неудържимо: с бесен порив на вятъра заваля градушка. Бях хубава картинка: клеча си аз на един метър от един бор, за да му използвам завета, хем съм близо до него, хем съм на открито, не смея да се изправя, че трещи, градушката ме хапе по врата, гърба и главата, леденият вятър ме бръсне със страшна сила. И се опитвам да си отговоря на въпроса защо съм тръгнал без ветровката поне, да не споменаваме други дрешки...

Е щом пиша тук - оцелял съм. Даже и лодката си беше на мястото - фиданката се оказа жилава. Изчаках да отмине трескавицата и в прозореца се опитах да се прибера (островите са до Сърница, а бивакът - по средата на язовира). Че то не ставаше и за гребане - бях с алуминиевото гребло - насред язовира като гръмоотвод. Пълна безизходица. Стигна ми времето, де.

А след дъжда!

Иначе поляните не бяха пренаселени, но имаше хора. Но каква мръсотия!
През 100-200 метра по черния път имаше по някое подобно сметище, зарязано, разпиляно по цялата гора.

Една мадама мина покрай мен с торбите боклук и се върна с празни ръце. Питам я:

- Е добре де, там ли ще си зарежете боклука?

С най-невинния си поглед ми отвърна:

- Ми да. Те всяка година минават да го събират.

-?!?!? - аз онемях. По-сбъркана причинно-следствена връзка не можех да си представя. Че нали затова се организират тези бригади за почистване, защото кифли като тази си зарязват боклука да смърди.

- Не ви ли е гнус да го гледате цяло лято?

Говори си, не ми пречиш.

След малко си тръгнаха с мъжа си и детето - с джипката, с караваната, както си трябва. Е толко ли не намериха място за три торби боклук, да ги занесат до някой контейнер! А да ходят всеки ден за хляб и кафенце до Доспат или Сърница могат!

Мислех си да им препреча пътя и да си им подам торбичките да си ги носят, че този ден още не бях ял бой, после ми хрумна, че след 200 метра най-много торбите щяха да са на следващото сметище.

И така сме ние на природата: полянка, лагерче, огньове, рибки, а по края на поляната дупки като тази, специално изкопани за тази цел:
А иначе си имаме и Ай Ти Ви партнер, и всяка вечер е чакарака: