Каяк Келеш Холдинг

Измъкнахме се от подгизналия Лиенц и лека полека се запътихме към въпросната долина. Не беше студено но всичко беше мокро в Лиенц и това ни изгони от там. Австрия през есента е една доста пуста и скучна държава. Когато и вали скуката плъзва навсякъде... Доста бира пое тази лентяйщина под тентата.
Тръгнахме по уж основният път (през Италия) по който те пращат навигациите. Той самия е отвратителен и аз поне предпочитам вече да минавам през по високия който минава през Китцбюл. И на двата се плащат такси но поне единия е красив и спокоен.
Карайки към слънцето най-сетне се докопахме до него ... Инсбрук

подминахме Инсбрук с надеждата за по-сухи дни ....
Веднага опърпани пустиняци цъфнаха на паркинга на състезателното трасе и започнаха трескаво пушене и облепване на изпокъсана екипировка с дъктейп.

решихме да влезем в долното трасе и мигновено една клета душица изпадна от големия пад без гребло. Явно не случайно са му лепнали името Чемпиън Килър Ние бяхме най близко а след секунди явно негови приятели изпаднаха от пада с цел да му помогнат.

Рядко се случва да видите как четири човека седят "на една ръка" разстояние от бедстващ ...и нищо да не могат да направят. Онзи определено трябва да провери дали няма девет живота. По състезателното трасе имаше доста народ и въпреки всичко трудно можеше да се достигне до него. Изпираше го големия валяк като пътьом го вкарваше в един подмол.
Странно че излезе и му беше леко смешно ...или беше по-скоро истерясал. При опита си да мина в другия край на реката ме свлече надолу и можех само да наблюдавам цирка от разстояние ...
Състезанието на Адидас е много атрактивно но понеже е със статут на "световното" събира много световни карачи ... съответно и много световни идиоти Всякаква паплач може да видиш и не бива да се доверяваш на никой ... Все пак си заслужава посещението.

Всичко приключи добре и се запътихме по долното трасе.
То самото се води най-лекото но много добре те запознава с каква сила на водата и примерни препятствие ще се забъркаш по горните участъци. Наистина е препоръчително да се пробва първо там.
Настанихме се на къмпинг в близкото градче Хайминг и въпреки че не валеше вече бяхме съвсем близо до голямата река Ин. Тя пък несъмнено всяка сутрин изсипваше обилно количество влага върху нас. За трети път посещавам района и основното нещо с което го помня е че слънцето се появява към 11- часа и към 4-5 следобеда почва да се скрива. Може би ако се мръдне на петнайсетина километра в град Имст нещата ще са по оптимистични. Поне от него нямам такива спомени.
Станахме на другия ден и времето миряса малко. Петко и Филип при предишното си посещение бяха пускали горния приток на Отц (Вентер) и преценихме че високата вода долу и топлия ден предразполагат да се качим горе на него.

Още не вярвам че този участък стартира от 1700 метра надморска височина ... но ще запомня "приказно ледената" му вода

Ние по келешки пак избягахме от топлото ... но и без това долу не ставаше много за каране ...
Страхотно трасе с голяма денивелация интересни бързеи и дължина достатъчно че да не ти досади.

От къде ли е "пътя" ???

в ляво от мен стърчат две каски които дават представа за наклона ... почти непрекъснато е така но все пак обратни течения имаше

Ниско беше нивото и някои бързеи бяха от типа "мисли бързо". Благодаря на Филип че взе апарата от мене че и аз да се сдобия с някой кадър тази година.

тука така се засилих за да си спестя един рязък завой ... че се разапилях направо

На Петко май му е смешно че си прецака рамото или май пак няква щуротия свършихме...

и на мене ми е смешно май или съм се озъбил от студ

Забелязахте ли че пак съм с ново яке трето за тази година ...ама тва е щот съм прост и си забравям другото в София на тръгване
От тая простотия някой ще се сдобие с ново яке тази година на добра цена ... комитета вече реши претендентите

Филип ! ...чужда .... кокал нема много трябва да благодари на Сашка че му даде подходящата лодка ... да предположим от какво е спукана неговата ???

Вечерта започнахме да коментираме обратния път към България но още не беше ясно кога ще е и че си заслужава да отделим още време.
Несъмнено останахме с един по-малко и с това трябваше да се съобразяваме. Ръцете ни сърбяха за мидъл Отц но превантивно решихме по-горния участък над него да ни подскаже дали да продължаваме надолу. Самите участъци по реката не са пряко свързани и трябва логистика м/у тях. Има четири основни и няколко по-малки но надали думи като "Сифон" и "Васерфал" се харесват на всички Много внимателно трябва да се преценява в какво се забърквате.
Загребахме по горната част на Отц с идеята че ако се почустваме във форма ще слезем на средната част.


Определено е интересна и същевременно не изисква супер умения и кой знае каква майсторска техника. Все пак трябва се внимава. Наклон, много камъни, много вода и доста слаломни участъци .... споменах ли вече за ледената вода ?
Излязохме на паркинга и започнаха едни "ментални" пазарлъци за средната част на реката.

Нея сме я спускали навремето и определено я помним добре. Тогава обаче нивата бяха ниски и хич не беше лесно и безопасно. Сега реката беше на средно ниво и трябваше да бъдем предпазливи и превантивни. Все пак тръгнахме.
Докато преди няколко дни коментирахме как някакво наводнение е разместило трасето за сик лайна ... сега въобще не се и сетихме че би трябвало да е отнесло и това трасе по което тръгвахме От това което помнехме беше останало само първия праг но пък за сметка на това в познатото и чисто му минаване бяха заседнали няколко дървета оказа се че дори и финалния праг на трасето беше съборен и бе образувал някакъв гигантски бързей с доста емоционално минаване
Ясно беше .. на тази вода и на тази ситуация ...започваме отначало
Доста нови и силни бързеи

Ако се опиташ да избягаш по балканската метода в страни на бързея ...гарантирано болеше повече ...
тази снимка е поздрав за Никола "моя приятел" и чича ви Светльо

Загледайте триъгълния камък в центъра на бързея ...голям стресък беше но го намамихме с един траверс на влизане ... Филип почти
И така надолу ..а на ляво ...а надясно и започват да се удължават бързеите и да губите връзка един с друг. Все пак се разходихме по пътя да видим поне в коя част на реката да се държим.

Тука си личи наклона и "перфектната" видимост ...


Филип е някъде тука

Колкото и да се пише за този участък докато човек не се набута в него няма да разбере за него. Определено ти мачка психиката и изисква доста кораво управление. Не позволява лигавщини ..нито пък адекватно спасяване. Сами сте вътре и не разчитайте много на другарчетата. Трасето няма аналог с реките по които се спускаме и трудно може да се сравни с нещо. Това му е и интересното и ако сте там и знаете какво правите не бива да се пропуска.
Реплики от рода:
...Ми обърна ма
...Не можах да завия
...от тука някак си ще мина
са недопустими вътре и въпреки че сте се измъкнали от бързея това винаги ще с цената на нещо
Останахме доволни с големи отворени очи, приповдигнато настроение и добри спомени ...
Благодаря Филипе !!!
Май трябваше да си ходим че пътя е дълъг. Както и да го смятахме трябваше да оставим Филип в Зегет което очертаваше двайсетина часа път. Решихме да го разделим на два дена с приспиване в квартирата на Филип. Пътьом минахме през едно ново приключение с тенденцията ако ни позволи да го пуснем ...
Не ни даде и ни "посъветва" до година да дойдем разполагащи с достатъчно време и ресурс.
Предлага 30 километра участъци от всякакъв тип категории но иска логистика и добра преценка. Гидовниците разказаха за няколко хикса, количество смъртни случаи и забрана за спускане след първи Октомври. Това ни подсказа че няма да стане пътьом да се възползваме от него.
Явно ще остане за догодина ако можем да се докопаме до там.

много обичам такъв тип снимки и гледки ... винаги водят да приключения

Лека полека се запътихме в посока България и коментирахме че това приключение е достоен повод за приключване на сезона. Дали самият той е приключил само реки като Арда, Чая и Юговска могат да определят през късната есен.

Молодци!

Изкрено Ви завидях, поне за "секси тройчиците" както казва нашия най-добър предател

Кадрото с Филип над нивото на моста ми напомня силно на как се почувствахме над водопада на Мийковска ака "Дръжти са братя, пътя свърши...."

Май е време целото холдинг да се обзаведе с по некое и друго ГоПро, пуснато на режим снимка през 2-3 сек. това ти освобождава ръцете и необходимостта да се закеркенечиш некъде че да снимаш другарчетата

Евалата за желанието и възможността за такива места!