Добра беше водата и мисля че напипахме доброто и ниво за спускане. Беше с една идея по високо от нормалното което сме спускали и някои от някои от по малките бързеи бяха доста по атрактивни. И двата големи бързея обаче се сдобиват много силни валяци през цялото корито и си изискват малко по "отговорно" преминаване и задължителен съпорт от към брега.
На около 500 м. (по спомен) след първия голям бързей е паднало дърво през цялата река. Има вариант за спиране но все пак трябва да се внимава защото над него има един крив праг и е предпоставка за инциденти.
Вече започват да се появяват "традиции" по този участък

Не мога да разбера защо когато се премине през трудния пасаж хората се отпускат и влизат във изходния каньон с цел да се самоутрепят

Не ми се пише половин час за всичките ситуации които се разиграха в последния километър на реката но всеки път там има някакво гонене на лодки и човек който се опитва да пострада ... някои успешно даже. покрай последното приключение се наложи да се върна пеша по брега с цел да помогна защото очевидно нещо ставаше но нямах никакъв шанс по отвесите да се кача по течението. Отидох до финала и се върнах през пътя отгоре. Захождайки от там обаче скалата на десния бряг е с лек надвес а терена над нея е много ронлив и наклонен.
Така че по отговорно там че явно само видимо изглежда лесен за преминаване

сърцат Jumper ... член на "предателски кръг"- Кольо Варварина