Малко се забавих с репортажа, но... по-добре късно.
За нас това преживяване беше като пътешествие към "Сърцето на мрака". Който е чел книгата, ще ни разбере. Тръгнахме от цивилизацията с боклуците от български рибари, задръстили почти първата четвърт от язовира (сигурни сме че е материал събран от бреговете при повишаването на нивото на язовира, а не внос по Места от България). Нещо като язовир Кърджали. То през цялото време не сме имали усещането, че сме в чужбина - планините същите, къщите същите, от границата до язовира - не повече от 20 минути, да сме минали само през едно село, почти през половината язовир имах Мтел... Боклуците - български...
Изпрати ни селцето от десетина къщи с две църкви. Първата третина пейзажът се доминира от планината Фалакро, после бреговете стават стръмни, обрасли с дъсти дъбови гори и скриват всичко.
Язовирът е като широка река - с много завои, много ръкави. На края на тази третина има друг мост над язовира, после казваме сбогом на Мтел, сбогом на цивилизацията, сбогом на всички следи от човешко присъствие. Красивата пустош просто ни поглъща и попадаме в един друг свят. За нас беше непознато това усещане - да няма чалга, да няма простотия, да няма моторници, да няма жива душа, да няма един боклук. Само птици и птичи хор. И не знаеш следващия завой къде ще те отведе и каква хубост ще ти покаже.

Имахме и една среща от третия вид - изведнъж след поредния завой забелязахме тънка струя пушек. Не можехме да повярваме на очите си. Още повече не можахме да повярваме на онова, което видяхме - малък катун на брега, вдигнат от бракониери-руснаци. Да руснаци! Образи, излезли сякаш току-що от "Особеностите на руския риболов"! Но без генералите и фанфарите, а с присъщата им мизерия и мърлявщина. Като чух как Стоян си говори с тях на руски (аз разбира се, движех последен), щях да падна. Очаквах да чуя смесена гръцко-английско-българска реч, а те моля ви се - на руски. Трябваше да се ущипя, за да повярвам, че е истина.
Разделихме се с обещание да се видим пак на връщане, но на другия ден се бяха изпарили. А може и по-рано.
На по-достъпните места на брега имаше табели от различни години, указващи кога е забранен риболовът. За да няма, ама... аз не знаех и т.н.
И тъй - потънахме "в мрака" и се върнахме обратно, укротили временно порива към "дивото". Докога ли?....