р. Ерма-Димитровград (сърбия)

[manev]

Тая криза ще ни умори от пътешествия. Пълната липса на трудова ангажираност ме побърква и днес наритах жената която също е безработна и запрашихме посока Калотина. От известно време насам се заглеждам по река Ерма и след като Миле и Кольо я огледаха в Българската и част реших да поема инициативата да я видя отатък границата. Участъка се намира на 75 км. от София и не отнема време човек да се замкне дотам. Отбивката се намира лесно защото минава до самата река която се влива в р. Нишава 5-10 км. след Димитровград. Пътя е с табели за манастира в Поганово и те са добър ориентир.

10-на километра след като се отклони пътя започват да се виждат скалите на каньона който много прилича на този при с. Ягодина .

Малко след това започва и каньона, който не е много дълъг

Това е може би най-сложното препятствие ... те всъщност не са много, но правят впечатление...


А благодарение на някои наши познати жената като види бърза вода и не смее да слезе от колата

[manev]

Специфичното е че когато влиза в каньона коритото се стеснява и водата става доста бърза. Скороста й определено прави впечатление. Самият каньон може би трябва да се кара на един дъх без много спиране защото няма място

Веднага след като се докопах до първото село потърсих спешна помощ за нарушеният ми водносолеви баланс. Естествено и още преди да отпия бях длъжен да звънна на Барзов и да му кажа че той докато жули ламарини аз "жулим" Скопско и съм на "екскурзия"

Неразбираемо за мен жената не ме беше нервирала цяла сутрин, даже и успя да стане на време. По тоя случай и тя получи едно Скопско ... Щом изяви желание да кърка бира значи се е чувствала добре ... Ама така е като незнаеме как е на "Сръбски" лимонада ... ще къркаме бира

Поговорихме си с местните за скъпите цени на колите и колко ми харчи камьончето и обърнахме към вкъщи. Твърде кратка беше екскурзията и веднага свърнах по черния път до реката която идваше от посока Трънско. Любопитно ми беше дали има още бързеи нагоре

[manev]

от всякъде течеше вода на пътя и си личеше някаква странна маркировка. Тогава се сетих че скиорчетата идваха в района на някакъв организиран велопоход и това май е същото трасе. Навъртях 10-на километра и започнах да се притеснявам че може да се нахакам в граничната линия и да ме докопат граничарите. Бързеи нямаше и реката си течеше тихо и кротко измежду разни изоставени села и махали. Имаше разлепени табелки със стрелки и когато слязох да видя какво пише на тях, видях текст който гласеше нещо от рода на ... Продължи напред


Айде стига експерименти че и обхвата изчезна... А и актуалният лаф, от изминалата приключенска седмица със скиорчетата по Алпите, че "Никой не ебе друг в гъзъ с лоши намерения" започна да ме притеснява много когато се зачетох в табелата...

обърнахме и газзз към Софето. От всякъде се стичаше кална вода и по асфалта имаше доста прясно изчистени свлачища. Явно снега и рязкото затопляне му бяха дошли в повече на района. Въпреки всичко ми хареса и мисля че е едно много добро място за туризъм ...независимо какъв.

[manev]

Района ми допадна много защото времето е спряло преди около 20 години и напомня за онази стара България когато думата Тиймбилдинг можеше да се възприеме за псувня или съвременно космическо изобретение. Ако имам възможност следващата седмица ще се забия още по дълбоко покрай западната ни граница и ще разгледам. Само дано не ме окаушат като наш Сергей ...