Слънцето ни изпрати по пътя от София до Ново село в 13-тото утро на януари. Явно някъде след Монтана пътя му се видя дълъг, махна ни на изпроводяк и си тръгна. Видяхме го отново чак след края на приключението.
Ние продължихме до края на асфалта. А това се оказа някъде към 15 часа на една полянка (3 на 3 метра) заобиколена от три страни с вода. Разтоварихме и изпратихме буса във Видин.
Последва много организиран хаос от дърва, багаж, вечеря, палатки… Оказа се, че не можем да изгорим всички те прекрасно нарязани пънчета… друго си е широколистната гора..
Сутринта напуснахме първия лагер към 10. Няколко метра по-надолу видях и първата от любимите табели „км 830”.
Програмата за деня беше проста – да напълним вода от някъде и да намерим лагер. Това обаче при висока вода се оказа интересна задача. Бреговете бяха или напълно заляти и заблатени, или високи и непристъпни за нас. Друго предизвикателство е и краткия ден по това време на годината.
Тактическия план се провали само първия ден. Докато се усетим стигнахме Баба Вида, където огън не можехме да запалим. Спестихме си неприятно спане между крепостните стени и посетихме нашите любезни домакини.
В този ред на мисли: Бойко, още веднъж сърдечно благодарим!
Напуснахме баба Вида на 18.01… беше мааалко по-студено.. спря ни катер на Гранична полиция. Учудиха се че сме българи. „Такива неща само Ония правят!” – любезно ни информира униформения пазител. Живо се интересуваха дали имаме оръжие. Казахме че имаме.
Целта беше с.Скомен… задуха лек насрещен вятър. Все пак стигнахме точно навреме. Намерихме си още по-малка полянка. Беше идеална – точно на края на един коларски път и от три страни – вода.
Утрото ни поднесе лед…
Добре че примуса е съобразен с условията... Белязахме и този лагер с купчинка равно нарязани дърва.Мъглата стана непрогледна и тръгнахме.
Наляхме вода на Лом пред погледа на изумени унгарци, които миеха някаква платформа. Обядвахме и потеглихме.
Още два часа източен вятър… За който не знае (като мен
) – тази работа с неопренови ръкавици не става. Трябват си лапи.Следващата спирка е 2 км след с. Линово… Познахме нашата полянка по това, че беше точно върху един коларски път. Вятъра беше толкова тънък и остър че дори опънахме платнището за завет тази вечер.
През нощта вятъра се усили.
На последния ден Дунава ни посрещна с вълни по половин метър и силен насрещен вятър. Беше време да се прибираме
На с. Долни Цибър, Бойко беше спрял бусът на пристанището и леко ни присветваше. Кой каза, че по Дунав няма фарове...
