Златаришка река
Posted: 04 Mar 2008, 00:31
През изминалите дни преживахме това което е създало този спорт и това което ще го крепи за напред. Евала на целия холдинг. Златаришка река ни награди за проявеното търпение и себеотдаденост към каяка. Страхотна вода, хубави бързеи и препятствия които до вчера гледахме по "нета" с мисълта че тука такива няма. И всичко това подкрепено от факта че преди година хвърлихме една камара време и нафта за да я открием и изчакахме търпеливо да и "дойде времето".
Суматохата по тръгването и още по голямата по пътуването до там бе типична за "холдинга" но този път с подкрепата на Барзов се опитахме да надминем себе си и май побъркахме служителите на всички OMV-та по пътя ни. То не бе спиране то не бе купуване на бира. В крайна сметка кацнахме в селското торище и се любувахме как камарата тор пушеше на този студ. Сутринта станахме и нетипично за мен почнах да нервнича че се мотаме. Почти в движение скочих от буса когато наближихме реката и не можех да повярвам на гледката. Реката си течеше с достатъчно количество а каменното дъно и денивилацията и предвещаваха голям ден. поразгледахме от пътя каквото се виждаше и разбрахме че ще се "кара" доста. Нещото което най-много ни притесни са 7-те ЖП моста по трасето и изградените под тях бетонни съоражения. Това ни накара да бъдем доста внимателни и се стараехме да ги оглеждаме. Още след първия чух народа да врещи и реших че е станало нещо и че трябва да внимавам и малко се изплаших. Всичко това свърши докато не съзрях как народа ръкопляскаше на Барзов който беше успял да на ескимотира два пъти захапал походно шишенце с алкохол и беше намерил нов начин да се накъркаш в движение. В тоя момент разбрах че този ден ще от запомнящите се. Самата рекица като категория граничеше м/у 3+ и 4 маааааааксимум, с изключение на това чудовище на което се натъкнахме. С бай Демо който пробваше новата си лодка бяхме предприели мисията да бъдем тарани отпред и да водим колоритното хорце надолу. Рекицита принципно се водеше моя инициатива и би следвало да водя хорото, но бай Дамян имаше нова лодка за изпробване. За това и в името на каякарската толерантност отстъпих да пробие с новото си корито всички бързеи заслужаващи особенно внимание. Нова река, нова лодка, това си беше пъъъълна промоция. Групата се влачеше по коритото разделена на по двама трима души които чинно изчакваха другарчета зад тях за да ги насочат по бързея. Докато с бай Миле и Дамян не стигнахме до местото "Х" което не бяхме съзряли от предварителния оглед. Посрещна ни 3-4 метров пад при който реката се стесняваше и водата минаваше през стеснено място чието корито образуваше 3-4 съпала на по максимум метър разтояние. Гледката беше грандиозна и в началото ни стресна. След малко оглед и преценка няколко от нас се навихме да се пробваме. Първата клечка която хвърлих във финалния валяк така и не се появи,което малко ме стресна. Някой хвърли втора и ефекта беше по позитивен. В крайна сметка отредихме честа на Демо да сефтоса пада и той премина по него като по "книжка". Съответно вътре са наметахме аз, Милски, Ванката и Боби. Само истински келеш може да разбере молумната усмивка на всеки един преминал през бързея. Надолу стигнахме до поредицата бързеи които преминахме без проблем, макар че те ни плашеха най-много. Малко по надолу точно преди финала връхлетях на "S" образно бързейче което се провираше в стеснение м/у големи камъни. Прекалено ниската скорост ми изигра лоша шега и се намлях в скалата която ме запрати към друга подобна. Не вярвах че ще започна сезона с бедствие но при мъсълта че Демо беше на 3 метра след мене реших че трябва да ескимотирам ведага преди да ме е сгазил. Излизайки минути след това на пътя стана истински цирк от хора показвайки ней домнстративно "членовете" и задниците на преминаващите автомобили и рейсове. Явно това беше естествена реакция от натрупания адреналин и задоволство от реката.
За мен Златаришка река ще остане в спомените като мероприятие което беше награда за проявеното търпение, екипноста и натрупания опит през последните години. Успех на всички и дано имаме още такива дни
Суматохата по тръгването и още по голямата по пътуването до там бе типична за "холдинга" но този път с подкрепата на Барзов се опитахме да надминем себе си и май побъркахме служителите на всички OMV-та по пътя ни. То не бе спиране то не бе купуване на бира. В крайна сметка кацнахме в селското торище и се любувахме как камарата тор пушеше на този студ. Сутринта станахме и нетипично за мен почнах да нервнича че се мотаме. Почти в движение скочих от буса когато наближихме реката и не можех да повярвам на гледката. Реката си течеше с достатъчно количество а каменното дъно и денивилацията и предвещаваха голям ден. поразгледахме от пътя каквото се виждаше и разбрахме че ще се "кара" доста. Нещото което най-много ни притесни са 7-те ЖП моста по трасето и изградените под тях бетонни съоражения. Това ни накара да бъдем доста внимателни и се стараехме да ги оглеждаме. Още след първия чух народа да врещи и реших че е станало нещо и че трябва да внимавам и малко се изплаших. Всичко това свърши докато не съзрях как народа ръкопляскаше на Барзов който беше успял да на ескимотира два пъти захапал походно шишенце с алкохол и беше намерил нов начин да се накъркаш в движение. В тоя момент разбрах че този ден ще от запомнящите се. Самата рекица като категория граничеше м/у 3+ и 4 маааааааксимум, с изключение на това чудовище на което се натъкнахме. С бай Демо който пробваше новата си лодка бяхме предприели мисията да бъдем тарани отпред и да водим колоритното хорце надолу. Рекицита принципно се водеше моя инициатива и би следвало да водя хорото, но бай Дамян имаше нова лодка за изпробване. За това и в името на каякарската толерантност отстъпих да пробие с новото си корито всички бързеи заслужаващи особенно внимание. Нова река, нова лодка, това си беше пъъъълна промоция. Групата се влачеше по коритото разделена на по двама трима души които чинно изчакваха другарчета зад тях за да ги насочат по бързея. Докато с бай Миле и Дамян не стигнахме до местото "Х" което не бяхме съзряли от предварителния оглед. Посрещна ни 3-4 метров пад при който реката се стесняваше и водата минаваше през стеснено място чието корито образуваше 3-4 съпала на по максимум метър разтояние. Гледката беше грандиозна и в началото ни стресна. След малко оглед и преценка няколко от нас се навихме да се пробваме. Първата клечка която хвърлих във финалния валяк така и не се появи,което малко ме стресна. Някой хвърли втора и ефекта беше по позитивен. В крайна сметка отредихме честа на Демо да сефтоса пада и той премина по него като по "книжка". Съответно вътре са наметахме аз, Милски, Ванката и Боби. Само истински келеш може да разбере молумната усмивка на всеки един преминал през бързея. Надолу стигнахме до поредицата бързеи които преминахме без проблем, макар че те ни плашеха най-много. Малко по надолу точно преди финала връхлетях на "S" образно бързейче което се провираше в стеснение м/у големи камъни. Прекалено ниската скорост ми изигра лоша шега и се намлях в скалата която ме запрати към друга подобна. Не вярвах че ще започна сезона с бедствие но при мъсълта че Демо беше на 3 метра след мене реших че трябва да ескимотирам ведага преди да ме е сгазил. Излизайки минути след това на пътя стана истински цирк от хора показвайки ней домнстративно "членовете" и задниците на преминаващите автомобили и рейсове. Явно това беше естествена реакция от натрупания адреналин и задоволство от реката.
За мен Златаришка река ще остане в спомените като мероприятие което беше награда за проявеното търпение, екипноста и натрупания опит през последните години. Успех на всички и дано имаме още такива дни
Ай са да сте живи и здрави и още такива реки да караме. Колкото до новата лодка, позволете да ви направя едно много кратко нейно представяне:
