Вчера и днес с Чачи си спретнахме мн приятен лайт латър уикенд. вчера пуснахме около 3 километра Девинска над града стигнахме докъдето можахме с колата ,след което замъкнахме лодките на горе по екопътеката до където можахме .Пускането продължи около час водата беше екстра и ужасно студена. Вечерта спахме в Ягодина и Буйновска течеше яко, а на сутринта беше качила още 1 педя .Влезнахме от втория вец след пещерата. При следващия вец пренесохме участък от реката с няколко последователни прага от по4-5 метра бяха идеални за каране но чачи беше с малка лодка а аз със сигурност щях да се претрепа:) по надолу към пещерата се насъбра и публика и аз реших да ги позабавлявам берейки маргаритки из реката После влезнах пак карах около километър и реших че ми стига толкова,Чачи продължи още 3-4 километра на долу до следващия вец . Водата беше много и беше ужасно студена и кална
За тези които не са я виждали над веца от който се спуснахме има водопад около 20 метра висок (може и повече) изглеждаше перфектния за скачане целия е разположен върху плоча,не е отвесен ,а е като пързалка след първите 15тина метра има чаша със мн добро обратно течение и още един праг около5-6 метра. Надолу реката е мн бърза и камъните са ужасно остри,понеже района е със свлачища. Трасето е около 8 километра.
Има и снимков и видео материал,но ми трябва помощ за до го кача
Имаме намерения с чачи утре да караме пак не сме се спрели още на нито една река конкретно,но най вероятно към искърите ще се запътим,ако има други желаещи да звънят сутринта
Девинска река
Moderator: vandobrev
Девинска река
Старта на целият участък, който е годен за каяк започява от някъде тук - 41.745333,24.301178 (Google Maps). Това е рибарник, който понастоящем е изоставен. Достъпът е възможен през два пътя. Единият е от яз. Широка поляна, другият е от Борино в посока хижа Орфей. Заради голямата вероятност от преспи по първия маршрут решихме да ползваме втория, който е с по-малка надморска височина.
Пътят се оказа сравнително трудно проходим с обичайно возило. Подозирам с Форесътра щях да имам проблеми на повече от едно място, при това не броим падналите дървета. Човекът когото наехме разполагаше с правилната техника за този терен, но и това не помогна. На около километър преди старта пътя стана непроходим от нападали дървета и се наложи да продължим пеша.
Това не обещаваше лесно спускане по реката и действителността потвърди предположенията ни. Спускането отне повече от три часа за този участък от около десетина километра. По-голямата част от това време прекарахме в носене на лодките си. Почти всички по-интересни бързеи са препречени от дървета, повечето от които паднали тази година. Реката е изключително чиста от битови и промишлени отпадъци. На практика отсъстват от пейзажа. Месноста е напълно недокосната от човек и е много красиво, което не направи деня ни много по-лесен.
Снимки може да видите тук: http://whitewater-bg.com/view/galleries/530.
Качеството е лошо и са предимно от носенето на лодки към старта. Последната е от един бързей, който по наша преценка е добре да се пренесе. Отсечката която е в края на интересната част от реката и е опасана от туристическата пътека беше относително чиста от дървета. Безкрайно отегчени от влаченето на лодки по реката я спуснахме без много мотане.
Не препоръчвам тази река в пълният и вариант. Филип и Чачи май също мислят така.
Пренасянето на лодки през, да кажем, 70% от времето не е моята идея за приятно спускане. Ако се абстрахираме от препятствията, реката е лесна 3 (един или два бързея са 4) категория при нормално ниво на водата. В този и вид спускането е безсмислено. Последния километър-два са много приятни, забавни и създават изключително добри условия за слаломна тренировка. Възможностите за обезопасяване от брега са близо до идеалните. Недостатък е необходимостта лодките да се носят до старта на долното трасе.
Пътят се оказа сравнително трудно проходим с обичайно возило. Подозирам с Форесътра щях да имам проблеми на повече от едно място, при това не броим падналите дървета. Човекът когото наехме разполагаше с правилната техника за този терен, но и това не помогна. На около километър преди старта пътя стана непроходим от нападали дървета и се наложи да продължим пеша.
Това не обещаваше лесно спускане по реката и действителността потвърди предположенията ни. Спускането отне повече от три часа за този участък от около десетина километра. По-голямата част от това време прекарахме в носене на лодките си. Почти всички по-интересни бързеи са препречени от дървета, повечето от които паднали тази година. Реката е изключително чиста от битови и промишлени отпадъци. На практика отсъстват от пейзажа. Месноста е напълно недокосната от човек и е много красиво, което не направи деня ни много по-лесен.
Снимки може да видите тук: http://whitewater-bg.com/view/galleries/530.
Качеството е лошо и са предимно от носенето на лодки към старта. Последната е от един бързей, който по наша преценка е добре да се пренесе. Отсечката която е в края на интересната част от реката и е опасана от туристическата пътека беше относително чиста от дървета. Безкрайно отегчени от влаченето на лодки по реката я спуснахме без много мотане.
Не препоръчвам тази река в пълният и вариант. Филип и Чачи май също мислят така.
Пренасянето на лодки през, да кажем, 70% от времето не е моята идея за приятно спускане. Ако се абстрахираме от препятствията, реката е лесна 3 (един или два бързея са 4) категория при нормално ниво на водата. В този и вид спускането е безсмислено. Последния километър-два са много приятни, забавни и създават изключително добри условия за слаломна тренировка. Възможностите за обезопасяване от брега са близо до идеалните. Недостатък е необходимостта лодките да се носят до старта на долното трасе.