моля моля
при мене сцепване наложи тез сичките галимации
и основното е че сцепването (~40см) беше по ръба както е видно на клипа от старо-реченския поход....
Мога да споделя ноу-хау може пък на някой да му е полезно...
това е по една стара инуйтска рецепта, останала от пра-пра-пра-пра-дядо ми....
За целта ви трябва кожа, мас и тънко черво от тюлен, става и тюлен монах....
ма поради факта че отдавна ги няма по на'ще земи, аз лично използвах съвременни алтернативи... като PU лепило с твърдост 50, композит - вакуумно отлят, както и основния носещ и придържащ елемент - рибарска корда с дебелина 2mm
по борда и дъното по ръба на сцепването успоредно през 7-8мм се правят дупчици със свредло 2мм
след което с бод зад игла с рибарската корда чрез опъване и пристягане с клещи се пришива сцепения участък, като се отпуска аванс напред и назад по ръба...
поради естеството на моя ръб, а именно че има вътрешен ръб в ръба на лодката, след пришиване, кордата остава в защитения участък а именно вътрешния ръб.
Кратка справка в рибарския магазин показа че въпросната корда ака черво от тюлен издържа на вис около 180 кг, и около 250-300 на единично влакно на удар/опън. т.е. сама по себе си е напълно достатъчна да удържа сцепения участък затворен и да предотвратява ново сцепване от там нататък.
Но понеже съм известен като умен по цялата глава
, реших да подсигуря двойно старата щайга...
За целта ми беше нужно, да имам някаква плоскост, по профила на лодката отвътре с достатъчен допуск по борда и по дъното.
Въпросната плоскост бързо стана ясно че не може да бъде направена (окривена, огъната, формована) достатъчно точно от нищо друго освен от смола със съответния пълнеж за якост (стъкломат, кевлар, арамид).... (последните две са мноу яки ма майката си тракат откъм цена
)
За да се избегне грубия вид, и ниското съдържание на влакна в съответния детайл при използването на ръчна технология - пласт смола, пласт стъкломат и отново и отново и отново.... , което води до увеличено тегло, но пък намалена якост, с помощта на опитен човек в сферата (бачо Стоенчо) прибегнахме до технологията вакумно отливане. В общи линии това позволява да сложите 7-8-9 слоя стъкломат, и с помощта на вакум да ги смачкате до дебелина около 2мм. След постигането на заветната стойност от -0.95 атм. вакум подавате смолата и втвърдителя и те изпълват вакуумирания участък. След втвърдяване, детайла е с дебелина около 2мм, тегло около 600 грама при размер около 1 метър на 20 сантиметра, и представлява съвършено копие на вътрешния профил на лодката. Въпросния детайл без особени усилия издържа 100 кг подскачащи върху него сложен на бордюр....
Сама по себе си, смолата не захваща здраво за ПВЦ-то на лодката, за целта се използва PU-лепилото, също вакумно залепено с композитния детайл към лодката.
Крайния резултат, имате около килограм в + на лодката, тъй като въпросната галимация освен на сцепения участък се прилага и на срещуположния, едно за изравняване на баланса, и второ щото първия удар разцепвайки едната страна е нанесъл щети и по другата и рано или късно ще се сцепи и от там. Получавате изключително усилване на двата ръба, дори и да успеете да нацепите цялата корда открай докрай, втората линия на защита - композита ще продължава да държи борда и дъното здраво събрани.....
и те така....
са остава да я отъркалям едно здраво тестово на една горна Росица и ще мога да ви кажа теорията и практиката доближават ли се или напротив