Мийковска река-разузнавателен полет

[minimiro]

http://webcache.googleusercontent.com/s ... ient=opera" onclick="window.open(this.href);return false;

22 и 23 октомври, уйкенд за някой, търчане из страната за нас
Раззвънели са ми се като луди още в ранни зори, нейде към 8... ар'бе кво стана.... прилагам традиционна лъжлива техника..."връзвам лодката, след малко пристигам"......
Групата е в традиционния състав - петимата танкиста и кучето
Love-1.jpg

Последните сводки са че снега се топи навсякъде накъдето е навалял, "наща" река отново е до капачката, 25 и нагоре кубика.... и уж хукнахме натам, ма някъде в първите 10км и тактиката се смени. Я да идем до нея за по-напряко през Сливен.
Да хвърлим око на "Голяма река" Сливенско... може пък да тече и тя...
Близо до Жълт Бряг, се видяха следите от бурята вилняла през изминалата седмица, цели байри изкоренени или прекършени дървета. Нагоре по посока трасето си имаше доволно сняг
Реката течеше с прилично ниво, описано с култовата реплика "Реката тече с желание и ентусиазъм", уви цялата беше пълна с прекършени дървета
IMAG0698.jpg

Времето напредваше, без помоща на вярната бензинова резачка, можехме само да смърчаме край реката.....
Решихме да заложим на сигурните данни от ятаците....
Прегрупиране, кръгом и пак напред...
Прохода Вратник беше пълно меле, толкова изкъртена гора, честно не бях виждал...
Поизнервена от цялото това връткане из страната, групата припираше да стъпи на вода най-сетне. След още час и половина, стигнахме познат терен, бяхме на моста на Стеврек. Реката отговаряше на показателите от хидро.бг, беше до капачката.
Бързо екипиране и вече се носехме "Величествено като патки"
Високото ниво си има и добри и лоши страни, прави хубави вълни, ма скрива някой от бързейте... и не на последно място, трасето се взима за отрицателно време, и някак си не ти стига...
Вечерта, традиционно, край огъня, сгряване на душата с ракийка и салатка, зелева (он си знае)
В неделя, първата ни задача беше да успеем да изкараме някак си Тойотата през всичката тая мазна изобилна кал по тия ми ти стръмни байри, с тия ми ти изпокършени дървета и нападали клонаци... Петимата танкиста се хвърляха сърцато в боя, кучето мързелуваше в колата
Вероятно прояви доста повече акъл от нас
Два часа, и омазани до ушите ура! стъпихме на хасфалта
Кратко съвещание, и разума надделя. Първоначалния план, да пуснем още веднъж първи етап и наново всичката тая борба да свалим джипа долу и отново нагоре, бързо се изпари. Решихме така и така сме в района я да завъртим да огледаме една две реки, и ако нямаме късмет ще отскочим до Златаришка...
Първата цел беше река Веселина, приток на Златаришка, около едноименното село, след известно връткане в района най-сетне я намерихме, поне от това което успявахме да зърнем в дълбокия и каньон не се видя кой знае какво. Реката определено трябва да се провери надлежно отново, с достатъчно време в запас. Времето напредваше беше почти 3-4 следобяд. Не оставаше много време за каране, а никой не гори от желание да замръкне в непознат район в реката. Решихме че времето е достатъчно да проучим една река покрай която минахме на път за Веселина и която от моста изглеждаше обещаваща. Мийковска река-също приток на Златаришка.
Придвидливо бяхме екипирани от тръгването ни от Стеврек, бързо разтоварване на лодките. Проверка на екипировката и личния състав.
Кратка уговорка кой води кой оглежда, кой кого наглежда и се намятахме... Влязохме от моста между село Лазарци и Илаков Рът. http://g.co/maps/vmt49" onclick="window.open(this.href);return false; Реката започва твърде обещаващо в първите си 50-100 метра от влизането. Приятни падове, технични завой около големи камъни, добро ниво предвид стопилия се сняг...
Мисля че в първите метри всеки от групата е бил леко замислен, ако така започваме тука където е широко, какво ли ни чака надолу в каньона с отвесните скали дето се вижда от пътя...
Като цяло реката е с доста добра денивелация, чисто скално дъно, добра скорост на течението. В по-голямата си част от трасето което карахме е почти изцяло в каньон с гладки отвесни скали...
След първите 100 метра обаче е първото разочарование, реката навлиза в уширение на каньона и въпреки че е на наклонени тераси водата става твърде плитка и суркането е страшно дори при това ниво на водата.... Надявах се да спестя поне кило-две материал за мъкнене от пиранята
След това вече се навлиза в самия каньон, тясно е, като цяло може би 20-30 метра от стена до стена, дъното е гладко монолитно. Направи ни впечатление че нещо камъните са кът, предполагам че мощните води от снеготопенето напролет измитат всичко надолу....
Има няколко приятни завоя, в които реката се събира в улей 2-3 метра широк. Като цяло е с достатъчна видимост и винаги има къде да се спре. Слизахме за оглед на 2 завоя. разбира се не липсваха и няколко изпопадали дървета, успяхме да отворим пътя, засега
Като цяло 3-4 километровото трасе се взима доста бързо. Според прогнозите ни трябваше да излезем долу на село Руховци.
До като за малко не се найграхме, типично келешки
Водач за момента беше бачо Стоян... кара той напред и цитирам "бучи, виждам - пад явно, пад пад колко да е пад ше се изметкаме.... наближавам, гледам, гледам, бе мама му, река се не вижда под пада "
гааз целата група на речно дясно, на 2 метра от "пада".... излизаме поглеждаме и мале то не било пад ами водо-пад има-няма барем 7-8 метра висок
Miikovska-reka.jpg

Култовата реплика за момента беше "бе 'се един щеше да оцелее да разказва после "
Според сметките до завой от асфалтовия път имаше около 500 метра, а до селото още около километър по реката..... който километър обаче добавяше 2-3 по асфалта за този който трябваше да иде да вземе тойотата...
Решихме че тук е момента в който да кажем стоп на днешното каране, и да превземем байра с лодки на гръб.
Разбира се, и тук по келешки тертип се взе решението, че вярната посока е срещу течението на реката, крайно грешно както се оказа километър по-късно.... последва команда превземи байра през трънака влачейки лодка подире си
От тук насетне остава романтичния елемент, 4-ма калмука в пълна бойна екипировка, с лодки, насядали около огън край пътя си чакат Тойотата
Сигурно в очите на преминаващите сме изглеждали малко не на място, насред горите тилилейски, без грам река наоколо....
В завършек, благодарско на групата за поредния готин уйкенд!
Големи сте... вий си знайте

П.С.
Тук, за да спестя ровене на зайнтересованите от водопада, благодарение на Панорамио
http://static.panoramio.com/photos/orig ... 873621.jpg" onclick="window.open(this.href);return false;
http://static.panoramio.com/photos/orig ... 873626.jpg" onclick="window.open(this.href);return false;
http://static.panoramio.com/photos/orig ... 553149.jpg" onclick="window.open(this.href);return false;
http://static.panoramio.com/photos/orig ... 553147.jpg" onclick="window.open(this.href);return false;

[vandobrev]

Ха така браво на вас

[стоян]

Мдааа, добре е когато във водата има река.

[manev]

от цялата "келешка" история изпълнена в класически вид най-хубавото е че за последните 4-5 години това е може би петата промоция на нов терен в България ... ако не станаха и повече
Евала момци все така да сте напред.
Иначе самата Веселина може би трябваше да се качите горе на манастира но захода е от към Дебелец. Има доста атрактивен водопад но като ходихме нямаше вода за съжаление са и сложили язовир на старта ... Мийковска също е интересен обект но никога не сме сколасвали да я докопаме. Дано я хванете напролет и да се утвърди като трасе в района.
Миро събери още снимки и да я качваме на сайта ...

[minimiro]

ам, снимките са в общи линий това

Да е жива и здрава на Стоенчо Нокиата, ма тя толкуз си може

Тъй че слагайте и в статиите

[greenhorn]

Миро забрави за ябълките:) На излизане преди водопада има много хубава ябълка, да е жива и здрава! Бяхме почти без вода в групата и ябълката съвсем навреме я намерихме да ни залъже водопиещата нужда;)

[minimiro]

ха ха, да.... ама преди догодина по това време не разчитайте на нея
Носете си водичка!