Проверка на ЛейкБърдовете на Керкини

[graf_bezuhoff]

Проведохме предварителни преговори с Чичко Нъч и засега сме двама или трима души с два каяка. Тъй че можем да вземем още 1-2 лодки с 1-2 човека. И ако послушаме съвета да преспим в петък на поляната с местната чета...

[sto100jan]

Проведохме предварителни преговори с Чичко Нъч и засега сме двама или трима души с два каяка. Тъй че можем да вземем още 1-2 лодки с 1-2 човека. И ако послушаме съвета да преспим в петък на поляната с местната чета...

... направо ще заспи положението !

[etfilm]

Ей, как ви завиждам, вече бях завинтил дългофокусния обектив на фотото да пуцаме по пилетата, но се отвори работа в петък и събота и за около месец напред май ми остават свободни само неделите............Приятно изкарване!

[Vic]

Уви, и мойто сефтосване на лодката пропадна. Нейсе, изкарайте си весело , дано и времето да е с вас.

[sto100jan]

Който не дойде - изпусна !
Който дойде - също !
Алоу , фотографите - я пуснете по некоя фотография ......

[graf_bezuhoff]

Секунда да проявим филма

[graf_bezuhoff]

Този ден времето не беше с нас. Имаше облаци, вятър, не силен, но вдигна вълни, не големи, но достатъчни за да наречем тази обиколка приключение. Дъждът предимно ръмеше, рядко спираше, по-често се усилваше. Беласица и Круша планина тънеха в облаци, надвиснали и над нас, само нейде към Серес имаше светло слънчево петънце.

И тъй след туткане по пътя и да си наредим багажа (въпреки всичко някои от нас не си взеха храната ), сутрешното гребане в дванайсет часа започна. Всичкото птица се беше изпокрило, само стада коне и овце пасяха по бреговете. Дори дивите биволи се бяха изпокрили. А от пилетата - нямаше и следа. Е, чайки и друг дребосък... Последва хапване под дъжда (кой каквото си е донесъл...) И след туй, на един нос, вдаващ се навътре в езерото, набелязахме голямо бяло петно, което скоро се разчлени на множество, видимо големи, птици - дългоочакваните пеликани. Не ни дадоха много да се приближим и започнаха на групички да излитат. За тази гледка не бяхме подготвени. Там имаше десетки хиляди птици, които литнаха в дълга върволица, която се виеше в кръгове около нас, един чуден спектакъл, траещ дълги минути, ние можехме само да стоим, затаили дъх, и да гледаме. Във въздуха птиците се чувствяаха сигурни и не бързаха да бягат. След много време чак полека-лека се изнесоха в неизвестна посока.
Останахме сами в дъжда, някои от нас с лека форма на хипотермия, въпреки неопрените и другите дрехи, в несигурност как ще прекараме вечерта - всеки сам в палатката и да си викаме наздраве?
Но след последния нос преди язовирната стена на брега, не много навътре и нагоре, видяхме беседка в едно обещаващо паркче с детска площадка. Хората ни бяха приготвили и пързалка, люлки, контейнери, тоалетни. Само водата бяха спрели от чешмата. Сухите дрехи и първоначалното зареждане с алкохол повдигнаха духа, който дълги часове витаеше под прихлупеното небе.

[graf_bezuhoff]

Утрото започна с гръмотевици, които преминаха в първите проблясъци на слънцето и на места чисто небе. Нищо не нарушаваше нашето спокойствие, както и спокойствието на птиците.

Разходихме се до стената, зая да видим как Струма излиза от шлюзовете и отново се превръща в река. След туй - закуска, прибиране на багажа и влачене на лодките обратно до водата. Вторият ден нямаше нищо общо с първия - често пробиваше слънце през облаците, вятърът беше 0-1 бала, водата огледало, а накъдето и да погледнеш - се белееха или чернееха струпванията на птиците - пеликани, чайки, патици, гмурци, чапли и какви ли още не. Но фламингото не се виждаше никъде.

В приказки, песни и веселби постепенно наближихме другия край на езерото и лодките опряха в дъното. Бяхме на границата на заблатеното устие на Струма, а малко по-навътре - побеляло от птици. Най-близката коса беше пълна с пеликани и никой не вярваше че по това време на годината има фламинго. Но една група птици литна в далечината "по-така" и аз се кълнях пред другите, че е фламинго и да не бързаме да си ходим.
И започна епичната част от нашето приключение. С мъка пълзяхме през плитчините, отбутвайки се с гребла от дъното. "Вървяхме" по ръба на плиткото, че даже и по-навътре, а птиците бяха сигурно на половин километър от нас - недостижими през няколкото пръста вода, заляла всичко наоколо. Бяхме попаднали в един друг свят, див свят, царство на птиците и тихите води, непристъпно за човека. Тук живееха необезпокоявани в простиращото се на много километри блато и ние разбрахме, че така и трябва да бъде - нека не можем да ги приближим, нека не можем да ги разгледаме отблизо. Така сигурно беше по-добре. Защото неусетно от доста време се движехме покрай безкрайно струпване на фламинго - да, бяхме го открили, то ни мамеше в маранята да го приближим, както русалка мами злощастните моряци.

С мъка се откъснахме от тази гледка, защото животът ни трябваше да продължи, трябваше да си тръгнем рано или късно. Щом стегнахме багажа, времето съвсем се проясни и слънцето извика към живот вчерашните бурни води. Край носа - началото и краят на нашето пътешествие - ни се представи чуден спектакъл от невъобразимо множество от всички видове птици, които живеят тук, които във вихрен танц преследваха пасажите с риба, една през друга, въздухът и водата кипяха. Езерото свиреше "финале гранде" на симфонията, която преживяхме тук. Хакуна матата!

[graf_bezuhoff]

А снимки - в гелрията: http://whitewater-bg.org/view/galleries/382

[vandobrev]

Браво графе супер