НА море като на море.

[MILS]

Заглавието не случайно имитира мисълта на Наполеон.

Миналите празници бех по нашето морско крайбрежие и за късмет или не, но времето си беше истинско.Вълните на Силистар беха по малки от миналата седмица (сравнявайки ги със снимките на Яската) но лично за мен всяваха респект.Реших все пак да покарам макар че бях сам каякар и двама трима сърфисти от които едвали можех да очаквам помошт.Въпреки притесненията ми, си искарах много добре и успях да се повозя прилично по вълните .На другия ден почивах и разпивах със стари познати из Арапя, където грам вълна не влизаше за това пък се покефих с крилото ,зето на заем както винаги от Манчо.Последния ден ми предстоеше патуване към София и ме домързя да карам на юг ,за това се метнах на плажа на Созопол.Вълните бяха супер но... след 30 мин борба успявах едвам да пробия 1 прибой от общо 3.Никакъв шанс за малката ми лодка да премина.Неосъществен излязах на брега и скочих само по жилетка малко да си поиграя.Излизането обаче ми коства доста усилия и припомняне на техника на плуване във вълни.А не се бях отдалечил на повече от 10 м от брега и 5 м от място кадето можех да съпя на даното.
Последва почти 3 часа киснене на плажа поглеждане на прибоя и кроене на планове и тактика как да пробия прибоя и да се накефа на гладките вълни навътре.Нищо не можах да сачиния ама савсем нищо.Накрая реших да се измия от пясъка в морето и да си ходим, че път си ни чакаше.
Веднага щом погледнах групичката от 4 човека ,които си играеха на плиткото с вълните ,ми светна червената лампа в кратуната ,че таз девойка дето е най-навътре и плува е не стои на краката си май не се забавлява а оцелява.Последва характерно за човек с проблеми с течението обръщане по гръб и плуване в този стил 10 секунди с резки и не ефективни движения , но все пак след като се обърна пак на бруст момичето успя да стигне до място където стъпи на даното и започна да излиаза.Тъкмо бях решил че с това ще завърши случката, забелязах че други двама от конпанията които даже на забелязаха проблемите на момичето са в още по лоша позиция.След секунди те вече викаха за помощ (момчето викашче HELP което не ми беше ясно какво значи ) а аз вече търчах с все сила към тях на помощ.
За по малко от 2 сек бях до девойката и се мъчих да я хвана за ръкато докато бях стъпил на дъното но течението и вълните ми попречиха.Скочих да плувам и я хванах за раката но плуванеот на вън с нея беше изключително трудно.След 10 сек борба доближихме достатачно че да стъпвам с пръсти на дъното и да успявам да я бутам пред мен но вълните ни заливаха.Тук започнах да се притеснявам сериозно На следващата вълна избутах момичето максимално пред мен и започнах да плувам за да стигна до брега .В този момент дойде още едно момче и оставих спасяването на момичето на него и си бих камшика на брега .Там си грабнах лодката защото ми писна да плувма и да не върша много .Към този момент момичето вече беше на брега.За касмет за спасяването на момчето се бяха включили още 3 или 4 човека и докато стигнах при тях те вече бяха на плиткото.
Момчето се оказа чужденче за това вика квото знае ама дали ще го разбере някой??? В крйна сметка момчето и момичето се разминаха с много уплаха и малко вода в белите дробове.
За мен са вавни и изводите които си направих от тази спасителна случка.
1.Преди да скоча като ужилен и да се метна да спасиавам някой можех да помисля дали пък една жилетка която ми е в лодкато на 5 м от мен няма да е полезна?
2.Спасяването с плуване си е жива мъка ( въпреки че разчитах на плувната си подготовка и на спасителски курсова карани тук и там).Особено в силно време с много вълни и течения .
3.Мястото на спасителното въже е в лодката а не в колата и това правило трябва да е толкова строго колкото носенето на каска и жилетка.Ако имах въже за тази акция всичко щеше да приключи с едно хвърляне и дарпане на двама давещи .
4.Погледа над ситуацията , който ни е като професионално изкривяване от карането по реките ,върши страхотна работа.Оценката на това какво става в този момент ми спести много време ,което в такива моменти е най-ценно.
Лесно е да се каже БЕЗ ПАНИКА но в момента когато не си уверен в уменията си паниката е неизбежна но не и непреодолима.

И така На море като на море

[anastas_peykov]

То станало като "Спасете спасителя" Важното е , че всичко се е разминало само с уплаха.