Юговска Река
Moderator: vandobrev
Re: Юговска Река 28.03.09
вода няма, а дъжд йок!
Re: 2011
...с детето..с детето ..ама е убаво на морето. За справка на всички Кольо само веднъж успя да ни предаде но днес се реваншира сърцатоgenius wrote:Към Чая бряmanev wrote:значи последно в петък кам Чая или Радика над Тетово ??? може и Уна да тече
Ама аз съм с детето, така че не е ясно нито кога, нито къде ще стигна.
В петък от толкова много "четвъртъчни" навитаци успях само Марто да прилъжа да направим едно кръгче с двуколесните да видим дали пък не тече някъде. Крайния резултат беше 460 км. в полза на бензинджиите. Когато се врязахме в дефилето на Чая ръчичките и гласеца ми затрепериха като видях гледката в коритото. Бяха пълни и Чая и Юговска до капачките като от Югово течеше вода която не вярвах че някога ще заварим повече там. Трескаво се метнах да издирвам каякари които се оказаха масово на Кресна. Единствено Петко чакаше обаждане за сводка и всички други липсваха. Марто още незнаше защо става тая паника и ми идва да си хвърля мотора в реката от яд
Нищо повече няма да обяснявам (най вероятно Петко ще допише) защото по някои от малкото снимки си личи с какво се занимавахме. Много се радвам че показхме на Марто как би трябвало да изглежда една река и едно спускане. Да не говорим че имаше и бонус компания от Коки Слаломиста. Карбурясалия и той изтреще от събитието но успя само една джанта да счупи
Абе накратко отбора беше Чук.
Напомням на Марто да си закупи въже СПЕШНО ! ето и кадри ...
http://whitewater-bg.org/view/galleries/474
сърцат Jumper ... член на "предателски кръг"- Кольо Варварина
Re: 2011
Както казах ... "абе Манчо трябва да караме по често такива реки" ... иначе беше много яко. Много благодаря и за трите дена.
ПС: Взимам отговорна задачата зя въжето и чакам в бойна готовност
ПС: Взимам отговорна задачата зя въжето и чакам в бойна готовност
Life is simple eat, sleep, play waterpolo
Re: 2011
И двете реки (Юговска и Чепеларска) са леко променени, вероятно от пороите през миналата есен. Нищо драматично, просто различно.
На каскадата под Югово е имало ново свличане и в резултат бързея има нова конфигурация в края си. За щастие сифона в дясно вече не съществува и ако някой не може да завие последния ляв има шанса да скочи през около 2 метра водопад. Не се препоръчва заради стърчащ камък точно на мястото за приземяване, но поне няма да изчезне във дупката, която едно време погълна Филип.
Внимавайте, защото точно под въпросния бързей може да си ударите лакътя. Боли! Внимавайте също така и за камъни по пътя, защото може да си счупите джантата и става смешно...
На каскадата под Югово е имало ново свличане и в резултат бързея има нова конфигурация в края си. За щастие сифона в дясно вече не съществува и ако някой не може да завие последния ляв има шанса да скочи през около 2 метра водопад. Не се препоръчва заради стърчащ камък точно на мястото за приземяване, но поне няма да изчезне във дупката, която едно време погълна Филип.
Внимавайте, защото точно под въпросния бързей може да си ударите лакътя. Боли! Внимавайте също така и за камъни по пътя, защото може да си счупите джантата и става смешно...
Re: 2011
...нещо не разбрах как така стана че реки които се карат зимата работят на пълна пара през май месец Противно на очакванията латите на Бачковския манастир недвусмислено ни казаха да се отправиме натам. Ники Христов още от петък сутринта траскаво ми звънеше да проверявам какво е положението в района. Естествено когато се събрахме отбор криминално проявени на юговското ханче той отдавна беше скочил в реката Класика ...
Понеже сме и лакомии решихме да скочим в Юговска и после да продължим по Чая ...така и стана .
Петя и Марто прелитат през първия праг.
За Боби Дачков в този момент свърши батерията ..но след това като се стопли му отделих цялото си внимание
На "местото" с Петко преминахме през първите две препятствия и оставихме другите по отгоре да гледат и да носят. Боби дойде огледа и реши все пак че ще се пробва да слезе до нас. Зачакахме с по едно въже в ръката и нашия пристигне на кълбета отгоре. Какво се обърка точно не разбрах но реално се заби в един валяк и опитите за ескимоско приключиха много бързо. Вече имахме жив пример защо караме Марто да пренася видимо преминаващия се бързей....за съжаление за сметка на Боби. Успяхме да го хванем но каяка и греблото се завряха в първия сифон. На пръв поглед не изглежда толкова опасен но след като ме вързаха като червей и се опитах да стигна до него определено стана ясно че хич не е шега работа. На всичкото отгоре на входа му по дъното имаше заклещени клони които се напипвха с крак много травмиращо психиката Успях да напипам греблото но при втория опит да докопам каяка нещо хич не ми хареса да седя с главата напред в посока сифона. Дъното беше бая неравно и краката ми непрекснато улитаха в посока дупката и клоните.
Пуснаха ме с въже от скалата и успяхме да го закачим. Когато го поразмърдаха каяка излезе от другата страна на сифона. Късмет беше че и той и греблото бяха на едно и също място инак Боби го чакаше мноого ходене пеша...
това е от другата страна на скалата където излезе каяка
Не пускам тази информация с цел да покажа какво приключение си спретнахме и какви сме герои-екстремисти. Пускам го с идеята да подчертая че вечното ни и досадно мрънкане относно наличието на спасителната екипировка в лодките в един момент се превръща в "жестока" истина. Съвсем инстинктивно висяхме с Петко на камъните с въжета в ръцете.
Правилата показват че излезеш ли от лодката дори и да пикаеш е хубаво да извадиш въжето от нея и да ти е под ръка. Човека можеше да влезе и той в сифона при каяка за чието изваждане ни отне повече от 20-на минути и ползвахме 3-4 въжета. Едното се заклещи някъде в клоните затлачени в сифона. Не е имало викове крясъци и подобни съптстващи такъв тип приключения изпълнения. Просто бяхме оборудвани с въжета и не за подценяване имахме жилетка която е с лента за закачане и с отцепка.
Ваш избор е дали ще карате спокойни и ще си сложите въжета и резервни гребла по лодките но ако липсват реката няма да ви остави привилегията да имате избор.
По надолу в Чая пак успяхме да метнем Боби в бента и пак въжетата свършиха работа защото се потвърди за пореден път че с каяк човек от водогасител не можеш да извадиш.
Този път грешката си беше чисто колективна за което май си извадихме поуки
Понеже сме и лакомии решихме да скочим в Юговска и после да продължим по Чая ...така и стана .
Петя и Марто прелитат през първия праг.
За Боби Дачков в този момент свърши батерията ..но след това като се стопли му отделих цялото си внимание
На "местото" с Петко преминахме през първите две препятствия и оставихме другите по отгоре да гледат и да носят. Боби дойде огледа и реши все пак че ще се пробва да слезе до нас. Зачакахме с по едно въже в ръката и нашия пристигне на кълбета отгоре. Какво се обърка точно не разбрах но реално се заби в един валяк и опитите за ескимоско приключиха много бързо. Вече имахме жив пример защо караме Марто да пренася видимо преминаващия се бързей....за съжаление за сметка на Боби. Успяхме да го хванем но каяка и греблото се завряха в първия сифон. На пръв поглед не изглежда толкова опасен но след като ме вързаха като червей и се опитах да стигна до него определено стана ясно че хич не е шега работа. На всичкото отгоре на входа му по дъното имаше заклещени клони които се напипвха с крак много травмиращо психиката Успях да напипам греблото но при втория опит да докопам каяка нещо хич не ми хареса да седя с главата напред в посока сифона. Дъното беше бая неравно и краката ми непрекснато улитаха в посока дупката и клоните.
Пуснаха ме с въже от скалата и успяхме да го закачим. Когато го поразмърдаха каяка излезе от другата страна на сифона. Късмет беше че и той и греблото бяха на едно и също място инак Боби го чакаше мноого ходене пеша...
това е от другата страна на скалата където излезе каяка
Не пускам тази информация с цел да покажа какво приключение си спретнахме и какви сме герои-екстремисти. Пускам го с идеята да подчертая че вечното ни и досадно мрънкане относно наличието на спасителната екипировка в лодките в един момент се превръща в "жестока" истина. Съвсем инстинктивно висяхме с Петко на камъните с въжета в ръцете.
Правилата показват че излезеш ли от лодката дори и да пикаеш е хубаво да извадиш въжето от нея и да ти е под ръка. Човека можеше да влезе и той в сифона при каяка за чието изваждане ни отне повече от 20-на минути и ползвахме 3-4 въжета. Едното се заклещи някъде в клоните затлачени в сифона. Не е имало викове крясъци и подобни съптстващи такъв тип приключения изпълнения. Просто бяхме оборудвани с въжета и не за подценяване имахме жилетка която е с лента за закачане и с отцепка.
Ваш избор е дали ще карате спокойни и ще си сложите въжета и резервни гребла по лодките но ако липсват реката няма да ви остави привилегията да имате избор.
По надолу в Чая пак успяхме да метнем Боби в бента и пак въжетата свършиха работа защото се потвърди за пореден път че с каяк човек от водогасител не можеш да извадиш.
Този път грешката си беше чисто колективна за което май си извадихме поуки
сърцат Jumper ... член на "предателски кръг"- Кольо Варварина
Re: Родопи- Арда, Чая, Юговска и др.
Прибраааме се целио отбор
Жестоки адмирации на Миле, Петя, Светльо и Метана за хубавите спускания и за това че ме изчакваха два дена да идвам от софия до пловдив ...ще ви се отблагодаря някой ден ! гаранция !
... после ще ви кажа що останах без яке и балони на Юговска
Жестоки адмирации на Миле, Петя, Светльо и Метана за хубавите спускания и за това че ме изчакваха два дена да идвам от софия до пловдив ...ще ви се отблагодаря някой ден ! гаранция !
... после ще ви кажа що останах без яке и балони на Юговска
сърцат Jumper ... член на "предателски кръг"- Кольо Варварина
Re: Родопи- Арда, Чая, Юговска и др.
Евалата чичко, страхотно каране направихме и вчера и най-вече днес. Само малко завиждах на Метана че му беше промоцията на Юговска.Останалото е ФАКтология