Вело обиколка на гърция 2014
Posted: 16 Jun 2014, 10:59
Вело гей дружинка "Огнените педали" се завърна успешно от нападението над южната ни съседка. След като миналата година покорихме черно море, решихме че за тази година силите ни ще стигнат поне за 2 морета. Планът беше прост - да обиколим Гърция движейки се най-близко до морето. Едно от най-значимите събития тази година беше, че нашият скромен вело клуб се сдоби с нов огнен педал -
И така на 28 май към 8:30 сутринта се натоварихме в буса и тръгнахме, всеки с около 12-14 кг багаж, който трябваше да ни стигне за следващите 18 дена. Тъй като разполагахме само с 17 дена решихме, че ще е по-добре Демко да ни хвърли до Солун и от там да стартираме. Към 15 часа бяхме вече на колелата, целта беше да се придвижим до морето и да си намерим място за спане -
Времето не беше много стабилно, имаше 4 дена в които ни валя дъжд, но поне до сутринта вече беше спрял, което ни даваше 1-2 часа да изсушим екипировката. Първите няколко дена минаха неусетно, може би защото все още бяхме свежи и пълни с енергия, карането през деня не ни създаваше никакви проблеми. Когато стигнахме най-южната част на маршрута (над Патра) излезе много силен вятър. Поривите на моменти бяха толкова силни, че по баира се качвах без да въртя педали. Когато поривите станаха странични и насрещни, решихме че борбата е безсмислена и по добре да се скрием някъде и да изчакаме времето да се оправи - като знаеш, че пред теб има още 1000 км, по-добре е да си пестиш силите, от колкото да се хвърляш в борба с вятърните мелници за да изкараш още 10 км. На другия ден времето се оправи и наваксахме набързо изгубените километраж.
За щастие по маршрута имаше доста къмпинги, както се казва не вярва сития на гладния, но един топъл душ прави чудеса, в комбинация с двойна порция макарони на следващия ден си като нов човек. Всяка сутрин тръгването от къмпинга беше трудно, както на пътника не му се тръгва от оазиса в пустинята, така и нас не ни се напускаше малкото комфорт, който бяхме намерили за една вечер. Всички знаехме че когато стигнем втората част на маршрута и се отделим от морето вече няма да можем да разчитаме на къмпингите.
Срещахме всяко ново предизвикателство с нови сили, но понякога просто имаш нужда да спреш и да си полегнеш за 5 мин -
Моментът, в който с всеки изминат километър се прибилижавахме до България вместо да се отдалечаваме беше преминал - нашето своеобразно завръщане беше започнало. Оставаше ни да прекосим само няколко планински масива и след това ни очакваше сравнително равнинен път до България. Имаше два прехода за които се бяхме подготвили психически и физически до Ioannina и от Ioannina до Metsovo. Пътя по който карахме се виеше като змия под и над магистралата с постоянни изкачвания и спускания -
Влязохме в българия и по традиция се отбихме в кръчмата в кресна - посрещнаха ни с бекон на скара и бира а за бонус хванахме и откриването на световното първенство по футбол. На следващия ден се завърнахме в София.
Всеки се завърна доста изтощен, но и безкрайно богат. Погълнат от забързания живот, човек забравя да гледа, спира да обръща внимание на малките неща. По пътя винаги ще има баири, дъжд и вятър, но винаги ще има и череши, ягоди, дълбоки сенки, верни приятели, въпроса е на кое ще обръщаме повече внимание.
Пълния маршрут с малко снимки може да видите - http://www.wikiloc.com/wikiloc/view.do?id=7075487
Моретата около България се изчерпаха, за догодина ще трябва да обърнем на следващата страница на картата.
И така на 28 май към 8:30 сутринта се натоварихме в буса и тръгнахме, всеки с около 12-14 кг багаж, който трябваше да ни стигне за следващите 18 дена. Тъй като разполагахме само с 17 дена решихме, че ще е по-добре Демко да ни хвърли до Солун и от там да стартираме. Към 15 часа бяхме вече на колелата, целта беше да се придвижим до морето и да си намерим място за спане -
Времето не беше много стабилно, имаше 4 дена в които ни валя дъжд, но поне до сутринта вече беше спрял, което ни даваше 1-2 часа да изсушим екипировката. Първите няколко дена минаха неусетно, може би защото все още бяхме свежи и пълни с енергия, карането през деня не ни създаваше никакви проблеми. Когато стигнахме най-южната част на маршрута (над Патра) излезе много силен вятър. Поривите на моменти бяха толкова силни, че по баира се качвах без да въртя педали. Когато поривите станаха странични и насрещни, решихме че борбата е безсмислена и по добре да се скрием някъде и да изчакаме времето да се оправи - като знаеш, че пред теб има още 1000 км, по-добре е да си пестиш силите, от колкото да се хвърляш в борба с вятърните мелници за да изкараш още 10 км. На другия ден времето се оправи и наваксахме набързо изгубените километраж.
За щастие по маршрута имаше доста къмпинги, както се казва не вярва сития на гладния, но един топъл душ прави чудеса, в комбинация с двойна порция макарони на следващия ден си като нов човек. Всяка сутрин тръгването от къмпинга беше трудно, както на пътника не му се тръгва от оазиса в пустинята, така и нас не ни се напускаше малкото комфорт, който бяхме намерили за една вечер. Всички знаехме че когато стигнем втората част на маршрута и се отделим от морето вече няма да можем да разчитаме на къмпингите.
Срещахме всяко ново предизвикателство с нови сили, но понякога просто имаш нужда да спреш и да си полегнеш за 5 мин -
Моментът, в който с всеки изминат километър се прибилижавахме до България вместо да се отдалечаваме беше преминал - нашето своеобразно завръщане беше започнало. Оставаше ни да прекосим само няколко планински масива и след това ни очакваше сравнително равнинен път до България. Имаше два прехода за които се бяхме подготвили психически и физически до Ioannina и от Ioannina до Metsovo. Пътя по който карахме се виеше като змия под и над магистралата с постоянни изкачвания и спускания -
Влязохме в българия и по традиция се отбихме в кръчмата в кресна - посрещнаха ни с бекон на скара и бира а за бонус хванахме и откриването на световното първенство по футбол. На следващия ден се завърнахме в София.
Всеки се завърна доста изтощен, но и безкрайно богат. Погълнат от забързания живот, човек забравя да гледа, спира да обръща внимание на малките неща. По пътя винаги ще има баири, дъжд и вятър, но винаги ще има и череши, ягоди, дълбоки сенки, верни приятели, въпроса е на кое ще обръщаме повече внимание.
Пълния маршрут с малко снимки може да видите - http://www.wikiloc.com/wikiloc/view.do?id=7075487
Моретата около България се изчерпаха, за догодина ще трябва да обърнем на следващата страница на картата.
