СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ
Спортен клуб “Атом”
3320 Козлодуй, ПК 54, 0888/ 830 450, e-mail: sc_atom@abv.bg
БУЛСТАТ: 106519800 Дан. № 1064513741
ПОКАНА
за участие в гребен поход по р. Огоста 2013 г.
Спортен клуб „Атом”, гр. Козлодуй организира туристически гребен поход по р. Огоста и р. Дунав в периода 22-24.03.2013 г. по следното разписание:
Сборен пункт: 21.03.2011 г., гарата на с. Ерден, обл. Монтана
Етапи:
1. 22.03.2013 г. с. Ерден – с. Лехчево 35 км.
2. 23.03.2013 г. с. Лехчево – с. Бутан 43 км.
3. 24.03.2013 г. с. Бутан – гр. Оряхово 22 км.
Закриване на похода и отпътуване – 24.03.2013 г. гр. Оряхово
В похода могат да участвуват всички любители на водния туризъм, подходящо екипирани и оборудвани в съответствие с климатичните условия.
За заявки за участие, справки и допълнителна информация се обръщайте към Валери Финков, тел. 0888 207684.
Желателно е участниците да имат сключена туристическа застраховка за времето на провеждане на похода.
Всеки участник в похода ще попълни декларация, че умее да плува и участвува на собствена отговорност.
Председател на СК “Атом”:
/Тодор Еленков/
Воден поход по р. Огоста - 22-24.03.2013
Moderators: graf_bezuhoff, vandobrev
Re: Воден поход по р. Огоста - 22-24.03.2013
Привет, има ли някой да вкара малко яснота за логистиката:
- как ще става придвижването на багажа/колите от точка А до Б
- има ли хора от София с които да се комбинираме (за четвъртък)
Васко
- как ще става придвижването на багажа/колите от точка А до Б
- има ли хора от София с които да се комбинираме (за четвъртък)
Васко
-
graf_bezuhoff
- Posts: 1091
- Joined: 22 Apr 2008, 13:40
- Location: София
Re: Воден поход по р. Огоста - 22-24.03.2013
В четвъртък в 20 пред нас и се броим колко сме и с какви коли. Най-много да сме аз и ти.
Re: Воден поход по р. Огоста - 22-24.03.2013
20 вечерта за мен е добре - пред кръчмата ли? Ако сме двамата - по-добре да мина да те взема/да не се връщаме да си оставяш колата; още ми е чудно - там ще сме по тъмно/палатки и т.н., ами ако тръгнем в петък рано сутринта? От друга страна - четвъртък вечер на Огоста, звезди и т.н.?
-
graf_bezuhoff
- Posts: 1091
- Joined: 22 Apr 2008, 13:40
- Location: София
Re: Воден поход по р. Огоста - 22-24.03.2013
Не, 20 ч пред нас. Ще се чуем. Вземи си стол и топли дрехи или течно гориво, може и телескоп 
-
graf_bezuhoff
- Posts: 1091
- Joined: 22 Apr 2008, 13:40
- Location: София
Re: Воден поход по р. Огоста - 22-24.03.2013
Кратък отчет за похода и какви поуки можем да си извадим:
Тази година поради лошото време походът се разпадна буквално. Ураганният вятър и студеното време дойдоха в повече на голяма част от участниците. По-лошото е, че сами се оставихме да се спасяваме поединично или на малки групи. Тук вина носим абсолютно всички участници. Нека всеки сам за себе си се замисли с кого не се е съобразил, кого е зарязал, за да се спасява сам. Фактът, че само 6 души успяха да минат цялото трасе, при това не заедно, не мисля че е повод за особена радост. Защото така от гребен поХод, събитието се превръща в поВод да седнем вечер на маса. А се оказа, че дори и масата не ни обединява в едно цяло. Разделянето на клубове или групички дошли заедно, не прави похода, а му вреди.
Критиката ми е както към участниците, така и към организаторите.
Към участниците: масово се подцениха атосферните условия. Ентусиазмът е едно нещо, но съвсем друго е да вникнеш в прогнозата за времето. Какво означават температурите за бивакуването на открито. Как ще се отрази един дъжд. Как да отчетем компонента вятър. Малко ровене в интернет ще извади Бофортовата таблица с баловете и с описание какво означават метрите в секунда или километрите в час. Как ще се пренесе всичко това в реката. Подготвен ли съм с нужната екипировка, която съм готов да намокря и при това при тези климатични условия. А да съм мокър с нея 6-7 часа? Бил ли съм някога в река, защото е съвсем различно от язовир Искър, морето или дори от Дунав. Ще се окажа ли в тежест на хората с повече опит, ако не съм преценил всичко това.
Втората ми критика към участниците: не се държахме задружно. Не може да се изсулиш набързо, за да не те бавят хората, които са за първи път. Не може да сте в една група и да не изчакаш другарчето, което се бави вече половин час неясно защо. Вярно, не си преценил екипировката и възможностите си и трябва да бързаш напред, за да стигнеш в лагера и да се спасиш. Не може да ти хрумне да се заиграеш на някоя вълна, да се обърнеш и да те чакат долу и да мръзнат. Не може първият да влезе в единия ръкав, вторият в другия и да се чакате, ама къде? Да се търсим ли нагоре? Да търсим ли събиране на ръкавите, които вместо това стават три или четири? При срещане на препятствие да изчакам ли следващите да ги предупредя, или те да си отварят очите.
Към организаторите: липса на регламент. Не може да се решава графикът в тесен кръг и който чул - чул. Никой не е длъжен да чака с часове един да се тутка, втори да изтрезнее, трети да пристигне със закъснение на старта. Но ако това е регламентирано предварително, няма да има сърдити, или майната им. Когато към похода се присъединят случайни хора или такива за първи път - можеш ли да ги спреш. Редно е да се знае предварително това затворена проява ли е на няколко избраници или е отворена за всички. Да, нямаме навика да се регистрираме предварително и идваме кой откъде чул - приятели, фейсбук и пр. в последния момент. Агажимент е както на участниците да потърсят организатора за нужната информация, така и на организаторите да сверят непознатите лица или тези, които знаят че са с малко опит, да обсъдят с тях мероприятието. Да се поеме отговорност да се откаже на човек без подготовка участие в похода при лоши условия. Или да се поеме ангажимент да се намери помощник на този човек. Но само ако помощникът доброволно се наеме.
Знам, че не е никак лесно да се организира един поход, дори и за нас отстрани има много неща, за които не сме наясно, че са се случили, но добрата организация на един поход не е само да се осигурят някакви места за биваци и някакъв транспорт за шофьорите. Не е в душове, тоалетни, бира и скара в бивака. Тя е нещо повече от броенето на лодките на финала, за да видим кой се губи и от събирането на закъсалите, ако се обадят за помощ. Добрата организация е в превенцията на тези събития, доколкото е възможно. А и хората не могат да знаят за препятствията, които ги чакат, не всички могат да четат реката. Имат нужна от добра информация за трасето.
За да реформираш водния туризъм, трябва да положиш повече усилия от това. Иначе всичко ще си продължава по старому.
За щастие, нивото на водата беше ниско и сред дърветата нямаше сериозни инциденти. Повече драми имаше със засядания на плитчини и камъни. Вятърът беше брутален, когато беше попътен, за щастие през повечето време, не можеше да се гребе, направо ти изтръгваше греблото от ръцете или те събаряше. Когато беше насрещен обаче, в комбинация с течението нещата ставаха наистина сложни. Радостното е, че поради мода или повишена култура, при участниците имаше поне 5-6 въжета. И не забелязах хора без спасителни жилетки.
Искам да кажа, че аз лично, а и хората с които общувах, си изкарахме прекрасно, въпреки или особено заради всички трудности, с които се сблъскахме, кога заедно, кога поединично. Тази година походът по Огоста си беше едно истинско приключение, което беше безкомпромисно в някои моменти към всеки един от нас. Съ сигурност ще ни остане задълго в спомените, дори някой да не дойде пак скоро на тази река.
Тази година поради лошото време походът се разпадна буквално. Ураганният вятър и студеното време дойдоха в повече на голяма част от участниците. По-лошото е, че сами се оставихме да се спасяваме поединично или на малки групи. Тук вина носим абсолютно всички участници. Нека всеки сам за себе си се замисли с кого не се е съобразил, кого е зарязал, за да се спасява сам. Фактът, че само 6 души успяха да минат цялото трасе, при това не заедно, не мисля че е повод за особена радост. Защото така от гребен поХод, събитието се превръща в поВод да седнем вечер на маса. А се оказа, че дори и масата не ни обединява в едно цяло. Разделянето на клубове или групички дошли заедно, не прави похода, а му вреди.
Критиката ми е както към участниците, така и към организаторите.
Към участниците: масово се подцениха атосферните условия. Ентусиазмът е едно нещо, но съвсем друго е да вникнеш в прогнозата за времето. Какво означават температурите за бивакуването на открито. Как ще се отрази един дъжд. Как да отчетем компонента вятър. Малко ровене в интернет ще извади Бофортовата таблица с баловете и с описание какво означават метрите в секунда или километрите в час. Как ще се пренесе всичко това в реката. Подготвен ли съм с нужната екипировка, която съм готов да намокря и при това при тези климатични условия. А да съм мокър с нея 6-7 часа? Бил ли съм някога в река, защото е съвсем различно от язовир Искър, морето или дори от Дунав. Ще се окажа ли в тежест на хората с повече опит, ако не съм преценил всичко това.
Втората ми критика към участниците: не се държахме задружно. Не може да се изсулиш набързо, за да не те бавят хората, които са за първи път. Не може да сте в една група и да не изчакаш другарчето, което се бави вече половин час неясно защо. Вярно, не си преценил екипировката и възможностите си и трябва да бързаш напред, за да стигнеш в лагера и да се спасиш. Не може да ти хрумне да се заиграеш на някоя вълна, да се обърнеш и да те чакат долу и да мръзнат. Не може първият да влезе в единия ръкав, вторият в другия и да се чакате, ама къде? Да се търсим ли нагоре? Да търсим ли събиране на ръкавите, които вместо това стават три или четири? При срещане на препятствие да изчакам ли следващите да ги предупредя, или те да си отварят очите.
Към организаторите: липса на регламент. Не може да се решава графикът в тесен кръг и който чул - чул. Никой не е длъжен да чака с часове един да се тутка, втори да изтрезнее, трети да пристигне със закъснение на старта. Но ако това е регламентирано предварително, няма да има сърдити, или майната им. Когато към похода се присъединят случайни хора или такива за първи път - можеш ли да ги спреш. Редно е да се знае предварително това затворена проява ли е на няколко избраници или е отворена за всички. Да, нямаме навика да се регистрираме предварително и идваме кой откъде чул - приятели, фейсбук и пр. в последния момент. Агажимент е както на участниците да потърсят организатора за нужната информация, така и на организаторите да сверят непознатите лица или тези, които знаят че са с малко опит, да обсъдят с тях мероприятието. Да се поеме отговорност да се откаже на човек без подготовка участие в похода при лоши условия. Или да се поеме ангажимент да се намери помощник на този човек. Но само ако помощникът доброволно се наеме.
Знам, че не е никак лесно да се организира един поход, дори и за нас отстрани има много неща, за които не сме наясно, че са се случили, но добрата организация на един поход не е само да се осигурят някакви места за биваци и някакъв транспорт за шофьорите. Не е в душове, тоалетни, бира и скара в бивака. Тя е нещо повече от броенето на лодките на финала, за да видим кой се губи и от събирането на закъсалите, ако се обадят за помощ. Добрата организация е в превенцията на тези събития, доколкото е възможно. А и хората не могат да знаят за препятствията, които ги чакат, не всички могат да четат реката. Имат нужна от добра информация за трасето.
За да реформираш водния туризъм, трябва да положиш повече усилия от това. Иначе всичко ще си продължава по старому.
За щастие, нивото на водата беше ниско и сред дърветата нямаше сериозни инциденти. Повече драми имаше със засядания на плитчини и камъни. Вятърът беше брутален, когато беше попътен, за щастие през повечето време, не можеше да се гребе, направо ти изтръгваше греблото от ръцете или те събаряше. Когато беше насрещен обаче, в комбинация с течението нещата ставаха наистина сложни. Радостното е, че поради мода или повишена култура, при участниците имаше поне 5-6 въжета. И не забелязах хора без спасителни жилетки.
Искам да кажа, че аз лично, а и хората с които общувах, си изкарахме прекрасно, въпреки или особено заради всички трудности, с които се сблъскахме, кога заедно, кога поединично. Тази година походът по Огоста си беше едно истинско приключение, което беше безкомпромисно в някои моменти към всеки един от нас. Съ сигурност ще ни остане задълго в спомените, дори някой да не дойде пак скоро на тази река.
Re: Воден поход по р. Огоста - 22-24.03.2013
Няма как да не се съгласи човек с написаното, като деца бяхме някои.
Ама пък си беше добре срещата с елементите - природа и приятели/ познати и непознати.
Ама пък си беше добре срещата с елементите - природа и приятели/ познати и непознати.
Last edited by Vasques on 09 Apr 2013, 22:14, edited 1 time in total.
-
graf_bezuhoff
- Posts: 1091
- Joined: 22 Apr 2008, 13:40
- Location: София
Re: Воден поход по р. Огоста - 22-24.03.2013
Много снимки има по фейса, никакви в сайта.
Поради лош избор на батерии за фотоапарата, мога да споделя само една снимка.
Ето така започна всичко:
Поради лош избор на батерии за фотоапарата, мога да споделя само една снимка.
Ето така започна всичко:
Re: Воден поход по р. Огоста - 22-24.03.2013
Аз имам клипчета, но са скучни/дълги. К'во да ги правя, не знам. Трябва да има обучение за новобранци - как се прави филм/репортаж, с такса и т.н. За озвучаването да отговаря Стан - той е по музиките/авторските права 
, красиви момичета си имаше, Графа да е режисьор, Начев - к'вото иска, аз - осветлението, защото "слънцето е в моите коси"/както имаше една песен
, красиви момичета си имаше, Графа да е режисьор, Начев - к'вото иска, аз - осветлението, защото "слънцето е в моите коси"/както имаше една песен-
graf_bezuhoff
- Posts: 1091
- Joined: 22 Apr 2008, 13:40
- Location: София
Re: Воден поход по р. Огоста - 22-24.03.2013
Промени по реката.
На Бойчиновци сега няма тръби, а е изграден нов мост. За сметка на това реката там е осеяна с арматура, железа и други стърчащи убийци. На ниска вода беше добре, защото тъй или иначе си заседнал и можеш да ги избегнеш, че се виждат. На висока вода не ми се мисли, кой как и без да види може да се разпори. Замислям се дали да не се предупреждава за пренасяне дори на това място при висока или нормална вода.
Излизането на ВЕЦ-а на Хайредин е вляво на последното дърво преди ВЕЦ-а. Под ВЕЦ-а течението продължава да бие във върбите, но поне е по широко под ВЕЦ-а и може да се пресече отсреща над бързея. Или поне е така, когато саваците са спуснати.
Прагът на Крива бара трябва да се цели вдясно на ниска вода, че отляво се засяда и после не можеш да се насочиш.
Бентът на Софрониево още повече се е разпаднал и който е мераклия да го минава може да се разпори на някоя плоча или да заклещи я лодка я ръка.
При това високо ниво на Дунав на въжения мост преди устието на Огоста трябва да се внимава, че почти няма как да се мине под него край брега, а стърчат от него всякакви арматури и телове. А плажа на Оряхово го няма, не можеш да познаеш мястото. Ако не те чакат на финала, може да запрашиш надолу без да разбереш. Ама то лошо няма, на Остров ще те посрещнат подобаващо!
На Бойчиновци сега няма тръби, а е изграден нов мост. За сметка на това реката там е осеяна с арматура, железа и други стърчащи убийци. На ниска вода беше добре, защото тъй или иначе си заседнал и можеш да ги избегнеш, че се виждат. На висока вода не ми се мисли, кой как и без да види може да се разпори. Замислям се дали да не се предупреждава за пренасяне дори на това място при висока или нормална вода.
Излизането на ВЕЦ-а на Хайредин е вляво на последното дърво преди ВЕЦ-а. Под ВЕЦ-а течението продължава да бие във върбите, но поне е по широко под ВЕЦ-а и може да се пресече отсреща над бързея. Или поне е така, когато саваците са спуснати.
Прагът на Крива бара трябва да се цели вдясно на ниска вода, че отляво се засяда и после не можеш да се насочиш.
Бентът на Софрониево още повече се е разпаднал и който е мераклия да го минава може да се разпори на някоя плоча или да заклещи я лодка я ръка.
При това високо ниво на Дунав на въжения мост преди устието на Огоста трябва да се внимава, че почти няма как да се мине под него край брега, а стърчат от него всякакви арматури и телове. А плажа на Оряхово го няма, не можеш да познаеш мястото. Ако не те чакат на финала, може да запрашиш надолу без да разбереш. Ама то лошо няма, на Остров ще те посрещнат подобаващо!