Струма
Posted: 16 Mar 2008, 22:40
еееееееххххх голем уикенд големо нещо. Време е и на любимата (единствена) рекица да пуснем тема. Аз поне съм доволен. Поразчистихме квото можахме, поизпихме к`вото имаше. Остава времето да покаже дали сме свършили хубава работа На всичкото отгоре с цялата си наглост и лодки покарахме.
В личен план "каскадата" ми припомни колко е важна психическата подготовка. Тоя бързей определено има няква бариера . "Свидетелите на тая простотия викат... Малиииййййййй" За миг ме метна в няква дупка и така ме увъртя че изгубих контрол и се озовах на място в което имаше вода и пяна дори и над мен. С цялата си наглост даже ме замята в различни посоки. За стотни от секундата се сринах психически и очаквах да се окапача в неизвестна посока. просто нищо не виждах и не знаех къде се намирам. Доста се обърках и успявах само да подпирам с греблото "шамарите" на водата дето се опитваха да ме съборят. В крйна сметка реших че ще трябва да издържа още малко защото усещах че се движа но не знаех на къде. В момента в който получих няква видимост разбрах че се опитвам да прескоча камъка и трябваше определено да се мобилизирам, иначе ме чакаше голямото наиграване. Това ме навежда на мисълта колко много си страдаме от собствената си "глава" а не от собственото си каране. Как едно щръкнало желязо насред реката може да ти повлияе повече от препядствие което е с няколко категории по сложност по-високо. Но явно и това си е част от "бизнеса" ..... а ние тепърва ще се учим на него Адски е трудно да пребориш инстиктите когато ти ври вода около ушите и се опитваш да анализираш ситуацията и да търсиш изхода ... но явно и заради това ще отида следващия уикенд да карам
В личен план "каскадата" ми припомни колко е важна психическата подготовка. Тоя бързей определено има няква бариера . "Свидетелите на тая простотия викат... Малиииййййййй" За миг ме метна в няква дупка и така ме увъртя че изгубих контрол и се озовах на място в което имаше вода и пяна дори и над мен. С цялата си наглост даже ме замята в различни посоки. За стотни от секундата се сринах психически и очаквах да се окапача в неизвестна посока. просто нищо не виждах и не знаех къде се намирам. Доста се обърках и успявах само да подпирам с греблото "шамарите" на водата дето се опитваха да ме съборят. В крйна сметка реших че ще трябва да издържа още малко защото усещах че се движа но не знаех на къде. В момента в който получих няква видимост разбрах че се опитвам да прескоча камъка и трябваше определено да се мобилизирам, иначе ме чакаше голямото наиграване. Това ме навежда на мисълта колко много си страдаме от собствената си "глава" а не от собственото си каране. Как едно щръкнало желязо насред реката може да ти повлияе повече от препядствие което е с няколко категории по сложност по-високо. Но явно и това си е част от "бизнеса" ..... а ние тепърва ще се учим на него Адски е трудно да пребориш инстиктите когато ти ври вода около ушите и се опитваш да анализираш ситуацията и да търсиш изхода ... но явно и заради това ще отида следващия уикенд да карам