Според прогнозите на 31-ви, след обед трябваше да има 1,6 м вълна /от север/.
Като пристигнахме в Ахтопол ни посрещнаха с думичката:" свърши!" Тези, които бяха карали бодита и уейв сърф се забавлявали добре до средата на деня. След това вълните паднали...
Въпреки че навътре морето беше цялото в зайчета от силният вятър, заварихме залива почти гладък. Само от време на време от нищото излизаха едни мазни вълници, до около 60-70 см.
Подкарахме ги и макар и много вяли, и на рядко, покарахме известно време.
Сами си създавахме емоции
През нощта задуха по-силно. Вятъра клатеше палатката ми цяла нощ. На сутринта нямах търпение да разбера какво става. Бързо се отправихме към пристанището на Ахтопол, където заварихме още по-отчайваща гледка.
Тогава решихме да опитаме Силистар.
Като пристигнахме там, видяхме че става и набързо скокнахме в лодките. Както винаги, от брега вълните изглеждаха по-малки отколкото във водата. Прибоя беше достатъчно мощен за да не можем да го преодолеем. Заобикаляхме го зад скалата в южната част на залива, както си се прави.
Хубаво каране.
През нощта срещу 2-ри продължи да духа. На следващата сутрин вълните в залива Силистар бяха почти същите.
Появи се една бодибордистка, която каза че след се очаква "доста големи вълни...може би по-късно след обед".
Почти не вярвах, защото по нищо не си личеше, а и тя каза , че бурята идвала от юг.
Междувременно Боян си скъса шприцката и реши, че е прикючил с карането. Седеше на плажа и пушеше.
Морето наистина се промени... и скоро започна "да надува" . За няколко часа вълните достигнаха 3м. Огромни полегати склонове, които нарастват чудовищно почти без да се захлупват. Само на върха си образуваха пенлива грива. Пързалянето по склоновете им развиваше огромна скорост и дава възможност за 360-тки още в зелената част. А след като се разбият, набираха отново и сърфа продължава до плажа.
Излязох за кратка почивка. Намерихме игла и конец, зашихме шприца, и влязохме двамата. Мацката също шляпаше в плавниците край нас. Изстрелвахме се като торпеда по склоновете.
Вълните продължиха да нарастват и скоро започнаха да заливат скалата. С това и формата им се промени. Вече не се пенеха само по върха, а започнаха да се захлупват, пори което тонове вода се разбиваха върху склона им. Стана страшно. Течението край скалите се засили като река. Почти не ми се налагаше да греба за да се върна на изходна позиция.
След всяка хваната вълна, започнах да си казвам "още една и излизам"! но това все не ставаше.
Вече бях сам в водата. Скоро стана невъзможно. В момента ,в който излезех от "завета" пазен от скалата, ме връхлитаха стени, които не можех да избегна. Опитвах се да хващам по-малките вълни, а те ставаха все по рядко. Накрая, като видях че няма бягство, защото вълните не прощаваха, се отказах. Последната ме преобърна през кърма, излязох и продължих да сърфирам по нея чак до средата на плажа. Там малко преди да излеза от водата реших да поиграя още малко. Беше много интересно, защото в тази част вълните бяха така разбъркани, че като че идваха от всички страни. Срещаха се и се сблъскваха а после продължаваха всяка в посоката си.
Страхотно каране. Според прогнозата и днес трябва да има подобни условия.
На връщане спряхме в Ахтопол да погледаме . И там пързалката работеше, макар и с по малки, но много подредени вълници, но вече се бях накарал
Всички следващи снимки са от времето преди да дойдат големите вълни.
Надявам се, следващият път да снимаме с камера, защото тя пресъздава по реалистично нещата.
Играта започва:
ето още:
на 2-ри след обед вълните заливаха тази скала
Млако преди да се опразни плажа, Бенгата прояви папарашките си наклонности:
Направи ни впечатление, че Силистар се е превърнало в място пълно единствено и само с подобни картинки!
Явно сме "силно спортна" нация!има и други снимки, но не са за нета!
До следващата прогноза!
п.с. Илия ми се обади...карал е и той на огромни вълни около Варна... и разбира се за малко не е набил нервните спасители, които се опитвали за затворят плажовете изцяло!