Тръгнахме по уж основният път (през Италия) по който те пращат навигациите. Той самия е отвратителен и аз поне предпочитам вече да минавам през по високия който минава през Китцбюл. И на двата се плащат такси но поне единия е красив и спокоен.
Карайки към слънцето най-сетне се докопахме до него ... Инсбрук
подминахме Инсбрук с надеждата за по-сухи дни ....
Веднага опърпани пустиняци цъфнаха на паркинга на състезателното трасе и започнаха трескаво пушене и облепване на изпокъсана екипировка с дъктейп.
решихме да влезем в долното трасе и мигновено една клета душица изпадна от големия пад без гребло. Явно не случайно са му лепнали името Чемпиън Килър
Ние бяхме най близко а след секунди явно негови приятели изпаднаха от пада с цел да му помогнат. 
Рядко се случва да видите как четири човека седят "на една ръка" разстояние от бедстващ ...и нищо да не могат да направят. Онзи определено трябва да провери дали няма девет живота. По състезателното трасе имаше доста народ и въпреки всичко трудно можеше да се достигне до него. Изпираше го големия валяк като пътьом го вкарваше в един подмол.
Странно че излезе и му беше леко смешно ...или беше по-скоро истерясал. При опита си да мина в другия край на реката ме свлече надолу и можех само да наблюдавам цирка от разстояние ...
Състезанието на Адидас е много атрактивно но понеже е със статут на "световното" събира много световни карачи ... съответно и много световни идиоти
Всякаква паплач може да видиш и не бива да се доверяваш на никой ... Все пак си заслужава посещението. 
Всичко приключи добре и се запътихме по долното трасе.
То самото се води най-лекото но много добре те запознава с каква сила на водата и примерни препятствие ще се забъркаш по горните участъци. Наистина е препоръчително да се пробва първо там.
Настанихме се на къмпинг в близкото градче Хайминг и въпреки че не валеше вече бяхме съвсем близо до голямата река Ин. Тя пък несъмнено всяка сутрин изсипваше обилно количество влага върху нас. За трети път посещавам района и основното нещо с което го помня е че слънцето се появява към 11- часа и към 4-5 следобеда почва да се скрива. Може би ако се мръдне на петнайсетина километра в град Имст нещата ще са по оптимистични. Поне от него нямам такива спомени.
Станахме на другия ден и времето миряса малко. Петко и Филип при предишното си посещение бяха пускали горния приток на Отц (Вентер) и преценихме че високата вода долу и топлия ден предразполагат да се качим горе на него.
Още не вярвам че този участък стартира от 1700 метра надморска височина ... но ще запомня "приказно ледената" му вода
Ние по келешки пак избягахме от топлото ... но и без това долу не ставаше много за каране ...
Страхотно трасе с голяма денивелация интересни бързеи и дължина достатъчно че да не ти досади.
От къде ли е "пътя" ???
в ляво от мен стърчат две каски които дават представа за наклона ... почти непрекъснато е така но все пак обратни течения имаше
Ниско беше нивото и някои бързеи бяха от типа "мисли бързо". Благодаря на Филип че взе апарата от мене че и аз да се сдобия с някой кадър тази година.
тука така се засилих за да си спестя един рязък завой ... че се разапилях направо
На Петко май му е смешно че си прецака рамото или май пак няква щуротия свършихме...
и на мене ми е смешно май или съм се озъбил от студ
Забелязахте ли че пак съм с ново яке
трето за тази година ...ама тва е щот съм прост и си забравям другото в София на тръгване От тая простотия някой ще се сдобие с ново яке тази година на добра цена ... комитета вече реши претендентите
Филип ! ...чужда .... кокал нема
много трябва да благодари на Сашка че му даде подходящата лодка ... да предположим от какво е спукана неговата ??? 
Много внимателно трябва да се преценява в какво се забърквате. 
