от доста време го заграждаме този участък но все нещо пречеше ... Ситуацията в Сърбия не е по различна от тука и навсякъде е потоп и студ. Тръгнахме към Темшица но още на входа в селото видяхме един голям течащ "доматен сок" влачещ дървета ... определено беше прекалена водата и надали и бързей беше останал не залят ... за турболенциите по тесните места не ми се и мислеше.
В същото време се оказа че Влади и Марто са попаднали на дъртия заядливец на Сръбската граница и онзи им беше взел личните карти и ги беше върнал под предлог че нямали атакарнет за лодките
Такъв документ не мисля че съществува вече а и никой от нас не е длъжен да го притежава. Предназначението му е съвсем друго и не виждам разлика между обикновени ски и нашите лодки. Лошото е че нормалните хора като не знаят това създават чудесен предлог да си изпросят някое шише такива кирливци като тоя.
... Да пукне дано !! ...
Тоя същия преди 4-5 години пак ни разглоби колата и явно е достатъчно противен след както Влади го беше запомнил от тогава ...убеден съм че е същия мизерник който една вечер ни държа с Милски и Чачи да ни декламира Ботев и Вапцаров на Сръбски.
Както и да е ...
докато ги чакахме решихме с Петя да минем по навътре в планината и се отправихме по пътя в посока Княжевац и р. Дунав. Доста интересен път с много къси завои, насечен и динамичен. Би бил идеален за велопоход, да си пилна хълбоците след семпло падне с мотора или Петкан да посади субарутото традиционно по таван
... е да и живописно беше Онези им разрешиха на Влади и Марто да си харчат парите в Сърбия и веднага се сетих че имаме план Б и още един жокер. С моя преДприятел Никола ТръпчеФ със стоте прякора навремето се впуснахме в едно безумно и опасно приключение по течението на р. Нишава в участъка при тунелите
Държахме се мъжки и геройски и подхождаме с голям професионализъм и отговорност към опастностите ... а те бяха рафтинг отбора на Адвенчърнет, няколко Сръбски такива Темшица беше потоп и не ставаше ... после се сетих че тя си е приток на Нишава и би трябвало в онази част при тунелите също да е такава ситуацията.
Ясно беше че е време да навестим старата познайница Ерма която все не ни се даваше. Погледнахме натам и във всичкия студ и дъжд над района имаше едно светло петно без тъмни облаци и всякви грозни гледки ...
Намерихме е я с добро ниво и зелена вода ... това щеше да е за днес явно ...
Докато се облечем и тя стана кафява и ни подкани да не се подмотваме много ...
трасето е около 5 километра и не повече от клас 3 като трудност на бързеите. Все пак в двата тесни каньона определено предлага денивелация и скороста се вдига.
естествено във втория каньон си има и "Водопада на смърта" ... идеална "страшка" за такива дни когато "като няма риба и жабата е сом"
естествено не е за подценяване и си трябва малко по отговорно да се походи защото входа към него е леко завъртян и с ръбати камъни ... все пак е до пътя реката и всичко което пада от отвесните скали на него го мятат в реката ... трябва много да боли
Тука "шерифе"-то видя че Марто се изниза по търлъци от пада все едно е тръгнал за половинка типов до магазина и реше да се пробва
аз пък съм доволен че с новото яке напълно мога да поискам спонсорство от КТМ
Като цяло трасето абсолютно си заслужава да му обърнеш внимание въпреки че е късо и в такива дни като този няма по добра оферта. Ако сте любители на красивите дефилета ...това е мястото
Не е сложно въпреки че почти няма обратни течения и денивелацията плаши малко защото не виждаш бързея ...но се преживява
