Добре че има АС, за да охлажда палеца!
`шо стана
Moderators: graf_bezuhoff, vandobrev
Re: `шо стана
"гребе" здраво... с новото си гребло, което е с дръжка-геврек!
Добре че има АС, за да охлажда палеца!
Добре че има АС, за да охлажда палеца!
Re: `шо стана
ето как се "наиграх" днес в Струма.
Реката достигна летните си нива. Карах по долното трасе, което, както знаете е ...няма бързеи!
Малко след моста на Е79, който е след Чачова поляна, на левият бряг има едни високи, отвесни скали. При висока вода, там е почти равно, но при тези ниски нива,се образува нещо като бързей. Скалата която препречва пътя на водата и я подпира образува вълна /възглавница/ пред нея, и завидно добро обратно течение , също пред нея! Скоростта му е подобна на тези от слаломните канали, но спирането въте не е проблем.
Проблем е когато решиш да правиш келешки щуротии.
Влязох в обратното и вс. беше ок, докато не П реших, че мога да посърфирам на възглавницата-вълна. С две загребвания се озовах пред нея, а само миг след това, под нея! Видях подмола...тъмен и страшен. Отдавна не ми се беше случвало въобще да не опитвам ескимоското! Мигновено дръпнах шприца и се измъкнах от кокпита! Веднага си пипомних, колко е гадно да се переш там, където нямаш работа. Първо си държах лодката и греблото, а около мен всичко вреше. Въобще не знаех дали ме избутва и на къде.Уплаших се малко да не ме натика под скалата. След миг разбрах, че лодката ме дърпа надолу! Пуснах я. Следващият кадър беше, скалата която "минава" край мен - ясно - значи съм в "обратното".
Опитах се да се хвана за скалата но не ми стигна малко. След това отново усетих силата на основното течение - разбира се - по посока на скалата! Възглавницата ме посрещна - мека и удобна.
Отново кадъра - скалата минава край мен. Този път я гепих. Имаше удобни хватки и дори стъпки под водата. Много бързо е озовах изцяло над последната, и макар и отвесна скалата ми се стори много приятно място - здраво и неподвижно. Понаместих се и скоро набарах още по удобни хватки. Имаше и отлепени и замалко не паднах отново в реката. /
съвет: винаги оглеждаите хватките, за които се хващате. Обикновено скалите са нацепени в зоната, кудето ги залива водата./
Греблото ми все още беше в лявата ръка. Тъкмо се зачудих да го хвърлям ли и реших, че може да ми потрябва след малко! / съвет: не си хвърляйте греблото! можеби ще ви потрябва при изхода от ситуацията. скоро помагах на едни '"рафтъри" заседнали на камък и з голямо учудване видях, как си хвърлиха греблата към брега, а след това се озоваха 3-4-ма в рафта с едно гребло 
!
През това време, каяка ми циркулираше в казана под мен, пълен с почти 200 литра вода. Въртеше фигури, на които би завидял всеки родеист! Наблюдавах го известно време, с надежда че балона, детското поясче и торбата с телефона ми няма да излязат отвътре. След няколко циъкъла се разхвърчаха парчетата от прелката. Те послушно минаваха под мен, аз ги прибирах на скалата и ги редях по малките нишички в нея. Непромокаемата торба изчезна! Преди да тръгна я затворих, но не за закачих към лодката , защото "ми беше досадно"! Все пак - това е само долното трасе!
/ съвет: винаги закачайте здраво нещата в лодката си! няма значение къде щекарате, и колко е лесно. Може и в езеро да сте и пчела да ви ужли, поради което да се обърнете.../
Когато мющериите отвътре се свършиха, се сетих, че не мога да си стоя вечно там и трябва да се самоспасявам. Хрумна ми да траверсирам по скалата, назад, срещу течението, за да скоча по-далеч от скалата и да успея да избягам от нея с плуване... "плуване" ли? Мразя да плувам в реки и води, в които не виждам какво става под мен. Никакво плуване, това е най-крайният вариант. / съвет: огледайте ситуацията и потърсете всички възможни изходи от нея! обикновено в такива моменти човек е в стрес и не може да поглене реално на нещата. Изходи винаги има няколко. Търсете ги!/
Реших, че е по-добре добре да си хвана лодката и да се измъкна се нея от там. ако скоча, щеше да е лено, но после кой ще ми извади каяка. и въобще, дали ще е още там, като се върна?!
А тя продължаваше да върти обороти, и да се блъска в скалата. В някои моменти изчезваше цялата, а веднъж се задържа 4-5 сек.под вода! Вече си помислих че нямам ЗИП и ще трабва да си купувам И Зет Джи
, но после се показа пак, скърмата отгоре! Явно балона и поясчето бяха още вътре.
Време беше да действам. Намерих начин да се отърва от греблото, но не окончателно. Закрепих го в скалата и се изненадах от това, че успях, предвид отвесността й, и млките хватки! Супер, това ме окуражи и надъха, да виидя до къде ще стигна. Сега вече имах една свободна ръка, с която можех да хвана лодката. Последната скоро беше под мен и я докопах. Трудно е да удържиш 200 литра, с едната ръка, стъпил на отвес. Късмет беше, че мястото на което се намирах е точно над онази зона, където правото и обратното течения е срещат. Там, те се неутрализират, но за това пък от турболенцията, лодката постоянно се отправяше в различни посоки.
Трудно, много трудно успях да си отвия тапата. / съвет: не си затягайте тапите. Дори и леко навити, те не пропускат, а в подобни ситуации, отвиването им е полезно!/ След това я измъкнах над повърхността, доколкото ми позволяваха силите. Другата ми ръка вече беше започнала да се напомпва от стискането на хватката.
След като се изпразни наполовина, я метнах хоризонтално. Все още имаше много вода в нея , която щеше да ми попречи да преодолея правият поток и да избегна ново набутване пред скалата. Затворих тапата и влязох.Разбира се гъбата ми, която винаги седи в лодката, сега беше в колата, защото я ползвах, при последното миене /внимание, винаги си носете гъба в каяка, добре заклещена... не се знае кога ще ви потрябва!/
Но нали живеем в болкучава страна, та винаги се намира изход.
Веднъж, когато отивахме със Светли в парка, детската количка е разкачи... Намерих тел и я вързах добре.
Друг път, когато се давихме с Демо в Бебреш, намерихме здрава и дълга тел, с което той закачи Ксеното и успяхме да го извадим от подобна ситуация. Та и сега стана нещо подобно. В обратноно течение се въртяха няколко шишета от минерална вода. Грабнах едно и започнах да изпразвам останалата вода от лодката. Беше от 500 милилитра и ставаше бавно! Толкова бавно, че в един момент си помислих, че докато аз изгребвам, тя се пълни от някъде. Все пак, я изпразних до положение в което мога да я позкарам и скоро бях отново в реката.
И те така, изводите си ги направих
и надявам се, да съм полезен с това, че споделих преживяното, за да е подготвен всеки за подбнна ситуация. Иначе, келешлъка си е калешлък и що се отнася до мен не ми се иска да се ограничавам. Когато ме е шубе, не поемам рискове, но когато не, тогава става... итересно! 
Реката достигна летните си нива. Карах по долното трасе, което, както знаете е ...няма бързеи!
Малко след моста на Е79, който е след Чачова поляна, на левият бряг има едни високи, отвесни скали. При висока вода, там е почти равно, но при тези ниски нива,се образува нещо като бързей. Скалата която препречва пътя на водата и я подпира образува вълна /възглавница/ пред нея, и завидно добро обратно течение , също пред нея! Скоростта му е подобна на тези от слаломните канали, но спирането въте не е проблем.
Проблем е когато решиш да правиш келешки щуротии.
Влязох в обратното и вс. беше ок, докато не П реших, че мога да посърфирам на възглавницата-вълна. С две загребвания се озовах пред нея, а само миг след това, под нея! Видях подмола...тъмен и страшен. Отдавна не ми се беше случвало въобще да не опитвам ескимоското! Мигновено дръпнах шприца и се измъкнах от кокпита! Веднага си пипомних, колко е гадно да се переш там, където нямаш работа. Първо си държах лодката и греблото, а около мен всичко вреше. Въобще не знаех дали ме избутва и на къде.Уплаших се малко да не ме натика под скалата. След миг разбрах, че лодката ме дърпа надолу! Пуснах я. Следващият кадър беше, скалата която "минава" край мен - ясно - значи съм в "обратното".
Опитах се да се хвана за скалата но не ми стигна малко. След това отново усетих силата на основното течение - разбира се - по посока на скалата! Възглавницата ме посрещна - мека и удобна.
Отново кадъра - скалата минава край мен. Този път я гепих. Имаше удобни хватки и дори стъпки под водата. Много бързо е озовах изцяло над последната, и макар и отвесна скалата ми се стори много приятно място - здраво и неподвижно. Понаместих се и скоро набарах още по удобни хватки. Имаше и отлепени и замалко не паднах отново в реката. /
съвет: винаги оглеждаите хватките, за които се хващате. Обикновено скалите са нацепени в зоната, кудето ги залива водата./Греблото ми все още беше в лявата ръка. Тъкмо се зачудих да го хвърлям ли и реших, че може да ми потрябва след малко! /
съвет: не си хвърляйте греблото! можеби ще ви потрябва при изхода от ситуацията. скоро помагах на едни '"рафтъри" заседнали на камък и з голямо учудване видях, как си хвърлиха греблата към брега, а след това се озоваха 3-4-ма в рафта с едно гребло !През това време, каяка ми циркулираше в казана под мен, пълен с почти 200 литра вода. Въртеше фигури, на които би завидял всеки родеист! Наблюдавах го известно време, с надежда че балона, детското поясче и торбата с телефона ми няма да излязат отвътре. След няколко циъкъла се разхвърчаха парчетата от прелката. Те послушно минаваха под мен, аз ги прибирах на скалата и ги редях по малките нишички в нея. Непромокаемата торба изчезна! Преди да тръгна я затворих, но не за закачих към лодката , защото "ми беше досадно"! Все пак - това е само долното трасе!
/ съвет: винаги закачайте здраво нещата в лодката си! няма значение къде щекарате, и колко е лесно. Може и в езеро да сте и пчела да ви ужли, поради което да се обърнете.../ Когато мющериите отвътре се свършиха, се сетих, че не мога да си стоя вечно там и трябва да се самоспасявам. Хрумна ми да траверсирам по скалата, назад, срещу течението, за да скоча по-далеч от скалата и да успея да избягам от нея с плуване... "плуване" ли? Мразя да плувам в реки и води, в които не виждам какво става под мен. Никакво плуване, това е най-крайният вариант. /
съвет: огледайте ситуацията и потърсете всички възможни изходи от нея! обикновено в такива моменти човек е в стрес и не може да поглене реално на нещата. Изходи винаги има няколко. Търсете ги!/Реших, че е по-добре добре да си хвана лодката и да се измъкна се нея от там. ако скоча, щеше да е лено, но после кой ще ми извади каяка. и въобще, дали ще е още там, като се върна?!
А тя продължаваше да върти обороти, и да се блъска в скалата. В някои моменти изчезваше цялата, а веднъж се задържа 4-5 сек.под вода! Вече си помислих че нямам ЗИП и ще трабва да си купувам И Зет Джи
, но после се показа пак, скърмата отгоре! Явно балона и поясчето бяха още вътре.Време беше да действам. Намерих начин да се отърва от греблото, но не окончателно. Закрепих го в скалата и се изненадах от това, че успях, предвид отвесността й, и млките хватки! Супер, това ме окуражи и надъха, да виидя до къде ще стигна. Сега вече имах една свободна ръка, с която можех да хвана лодката. Последната скоро беше под мен и я докопах. Трудно е да удържиш 200 литра, с едната ръка, стъпил на отвес. Късмет беше, че мястото на което се намирах е точно над онази зона, където правото и обратното течения е срещат. Там, те се неутрализират, но за това пък от турболенцията, лодката постоянно се отправяше в различни посоки.
Трудно, много трудно успях да си отвия тапата. /
съвет: не си затягайте тапите. Дори и леко навити, те не пропускат, а в подобни ситуации, отвиването им е полезно!/ След това я измъкнах над повърхността, доколкото ми позволяваха силите. Другата ми ръка вече беше започнала да се напомпва от стискането на хватката.След като се изпразни наполовина, я метнах хоризонтално. Все още имаше много вода в нея , която щеше да ми попречи да преодолея правият поток и да избегна ново набутване пред скалата. Затворих тапата и влязох.Разбира се гъбата ми, която винаги седи в лодката, сега беше в колата, защото я ползвах, при последното миене /внимание, винаги си носете гъба в каяка, добре заклещена... не се знае кога ще ви потрябва!/
Но нали живеем в болкучава страна, та винаги се намира изход.
Веднъж, когато отивахме със Светли в парка, детската количка е разкачи... Намерих тел и я вързах добре.
Друг път, когато се давихме с Демо в Бебреш, намерихме здрава и дълга тел, с което той закачи Ксеното и успяхме да го извадим от подобна ситуация. Та и сега стана нещо подобно. В обратноно течение се въртяха няколко шишета от минерална вода. Грабнах едно и започнах да изпразвам останалата вода от лодката. Беше от 500 милилитра и ставаше бавно! Толкова бавно, че в един момент си помислих, че докато аз изгребвам, тя се пълни от някъде. Все пак, я изпразних до положение в което мога да я позкарам и скоро бях отново в реката.
И те така, изводите си ги направих
и надявам се, да съм полезен с това, че споделих преживяното, за да е подготвен всеки за подбнна ситуация. Иначе, келешлъка си е калешлък и що се отнася до мен не ми се иска да се ограничавам. Когато ме е шубе, не поемам рискове, но когато не, тогава става... итересно! Re: `шо стана
Весела история, напомня ми много на нещо което ми се случи преди време на Влахи. Има там един водопад - този който е най-малкия. Той даже почти не е водопад е малко по-голям праг. Един от тия трите дето ги пренасяхме последния път. Та той както е най-малък така е и най-куц и има навика да те натиска по кърмата и да те кара да правиш къкбо назад обаче с кайака. Та и аз така направих кулбо назад и си останах там да ме пере и преплаква. Като видях че не ми се отдава да ескимотирам реших да плувам и тук започнаха големите ми приключения понеже се намирах в един казан с доста гладки и отвесни стени. А най-веселото е че за нещастие карах последен и Ники и Бат Данйо които бяха минали от там благополучно весело ми махаха от големия вир два водопада по надолу без никакъв шанс да успеят да се върнат и да ми помогнат. Аз използвах малко по различна тактика от Ясен. Отворих тапата, закачих си кайака за ластика на жилетката (въже естествено нямах) и тръганах да се катеря по скалата. Много бавноно естествено за да може междувременно да изтича водата от лодката щото скално катерене с 200 кг на гърба не се получава. Е някакси се изкачих само за да разбера че горе почти няма равно място на което да си сложа кайака за да мога да седна в него. Ако не се сещате това е мястото дето опъвахме парапет за да минем пак последния път. Закрепих се някакси, седнах в кайака и тъкмо да си опъна шприца и усетих как се плъзгам надолу. Естествено като цопнах долу с отворен шприц пак се напълних с вода. Е който си мисли че да се катериш по гладка скала с кайак пълен с вода завързан за гърба е кофти да знае че още по-гадно е да трябва да го правиш два пъти. От втория път успях някакси да си закача и шприца, да скокна във вира и да се пусна надолу. Цялата тая веселба отне някъде към един час след което бях като пребит.
Извод : ВИНАГИ ВИНАГИ НОСЕТЕ ВЪЖЕ !!!!
Извод : ВИНАГИ ВИНАГИ НОСЕТЕ ВЪЖЕ !!!!
Re: `шо стана
Яска,сам ли беше?Сам не е много разумно,пък и долната част както се е видяло.Аз дори и на Арда(на язовирите) си вързвах чантичката с апарата,защото ми се свидят 700 лв 
пирон-дюбел
Отбрана Ямболска Каратека(ОЯК)
http://www.vandobrev.com" onclick="window.open(this.href);return false;
Отбрана Ямболска Каратека(ОЯК)
http://www.vandobrev.com" onclick="window.open(this.href);return false;
Re: `шо стана
Извода би трябвало да е ясен, Ясене - не се ебавайте с природата. Има купища истории за екстремни каякари, които са си заминали на клас 2 и 3 участъци, а ние дори не попадаме в категорията. С напредване на времето увереността расте, дребните детайли биват отминавани, като нещо вече излишно и "досадно", хвърляме се в ситуации от които нямаме конкретна идея как да се измъкнем, а решаваме че ще го мислим на место, ентусиазма ни пречи да преценим възмижностите си в момента и прочее простотии...
Е, резултатите са налице. Предполагам всеки от нас може да извади по една подобна история. Макар да не страдам от илюзията, че нещо ще се промени, предлагам все пак да се вслушваме в другарчето, когато ни казва неща, които ни се струват "досадни" и "скучни" .
- не се ебавайте с природата. Има купища истории за екстремни каякари, които са си заминали на клас 2 и 3 участъци, а ние дори не попадаме в категорията. С напредване на времето увереността расте, дребните детайли биват отминавани, като нещо вече излишно и "досадно", хвърляме се в ситуации от които нямаме конкретна идея как да се измъкнем, а решаваме че ще го мислим на место, ентусиазма ни пречи да преценим възмижностите си в момента и прочее простотии...Е, резултатите са налице. Предполагам всеки от нас може да извади по една подобна история. Макар да не страдам от илюзията, че нещо ще се промени, предлагам все пак да се вслушваме в другарчето, когато ни казва неща, които ни се струват "досадни" и "скучни" .
Re: `шо стана
чакайте и аз да се включа:
Ясен беше накачурил едни хорица по двуместните лодки (К2) пътьом беше решил да се отдаде на родео страстите си и както на всеки един може да се случи, във нищото се наигра Горките хорица го бяха подминали в бързея с абсолютно неразбиращ поглед. Даже и не са предполагали какво му се случва. Както и да е. Аз безкрайно осакатен го чаках с буса на червеното кафе, да ги взема. Много ми е интересно кво щеха да ми кажат ако бяха си излезнали без Гида
Друг случай от същия ден:
Пуша си аз нервно сутринта на поляната и гледам тия същите хорица да се оглеждат нервно на пясъка на брега и нещо да се напрягат. Понеже съм си дърта клюкарка и нещо ме усъмни реших да ида да им разбутам дружинката и да видя кво става. И що да видя. Двама от техните се качили нагоре по реката и скочил в бързейчето на каякарския. Видимо усмихнато едното момче излезе и сподели че другото което бедстваше около скалата не можело да плува. Онзи вече не му беше смешно. Огледах се и отново констатирах че едната ми ръка липсва, а въжето ми е в каяка който е на ханчето. Тичам аз по поляната и врещим за въже и помощ, обаче се оказа че никой не си носи въже а и не ми вярват че някой е закъсал във тоя балъшки бързей. В крайна сметка Ясен взе че се размърда та скочи във водата. Онези идиоти продължаваха да гледат безпристрастно от брега, а бяха с момчето. Не можах да разбера как стана така, както и защо нямаше нито едно въже на поляната.
а що се отнася до новото ми "гребло" това кръглото ей го е
гребе със 120 конски сили и с брутално предавателно число.
миналия четвъртак гадното псе осуети желанието ми да го полеем, но този вече нема да ви се размине
Ясен беше накачурил едни хорица по двуместните лодки (К2) пътьом беше решил да се отдаде на родео страстите си и както на всеки един може да се случи, във нищото се наигра
Горките хорица го бяха подминали в бързея с абсолютно неразбиращ поглед. Даже и не са предполагали какво му се случва. Както и да е. Аз безкрайно осакатен го чаках с буса на червеното кафе, да ги взема. Много ми е интересно кво щеха да ми кажат ако бяха си излезнали без Гида Друг случай от същия ден:
Пуша си аз нервно сутринта на поляната и гледам тия същите хорица да се оглеждат нервно на пясъка на брега и нещо да се напрягат. Понеже съм си дърта клюкарка и нещо ме усъмни реших да ида да им разбутам дружинката и да видя кво става. И що да видя. Двама от техните се качили нагоре по реката и скочил в бързейчето на каякарския. Видимо усмихнато едното момче излезе и сподели че другото което бедстваше около скалата не можело да плува. Онзи вече не му беше смешно. Огледах се и отново констатирах че едната ми ръка липсва, а въжето ми е в каяка който е на ханчето. Тичам аз по поляната и врещим за въже и помощ, обаче се оказа че никой не си носи въже а и не ми вярват че някой е закъсал във тоя балъшки бързей. В крайна сметка Ясен взе че се размърда та скочи във водата. Онези идиоти продължаваха да гледат безпристрастно от брега, а бяха с момчето. Не можах да разбера как стана така, както и защо нямаше нито едно въже на поляната.
а що се отнася до новото ми "гребло" това кръглото ей го е
гребе със 120 конски сили и с брутално предавателно число.
миналия четвъртак гадното псе осуети желанието ми да го полеем, но този вече нема да ви се размине
сърцат Jumper ... член на "предателски кръг"- Кольо Варварина
Re: `шо стана
Ахъ, за това го описах!petkan wrote:Извода би трябвало да е ясен, Ясене
Е, резултатите са налице. Предполагам всеки от нас може да извади по една подобна история. Макар да не страдам от илюзията, че нещо ще се промени, предлагам все пак да се вслушваме в другарчето, когато ни казва неща, които ни се струват "досадни" и "скучни" .
не се срамувам да си призная грешките, защото това може да предпази други от подобни такива!
Re: `шо стана
майййййййййкамууууууу дееееее.....аааа
нема ли да спре да вали !!!
`шо стана с тва глобално затопляне ????
нема ли да спре да вали !!!
`шо стана с тва глобално затопляне ????
сърцат Jumper ... член на "предателски кръг"- Кольо Варварина
-
milenishte
- Posts: 142
- Joined: 08 Dec 2007, 23:19
- Location: София
- Contact:
Re: `шо стана
Добре сме си ние, на други места е още по-зле
И добра новина
Чуждестранни туристи загинаха при пороите в Китай
Сред жертвите са седем чужди туристи, други десет души се водят за изчезнали. Националността им не се съобщава. Убитите и изчезналите са били част от група от 34 любители на рафтинга. Те били връхлетени от придошлите води на река, докато се занимавали с хобито си.
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=374015
И добра новина
Лятото се връща в средата на новата седмица
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=373978