Неусетно карайки лодка, времето си минаваше и денят за тръгване сякаш ни изненада, беше четвъртък 23 май - плана беше да тръгнем от цеха на Светльо към 20 часа за да можем да си хванем спокойно полета на следващия ден, който беше в 11 часа. Условията на авиокомпанията са ясни - за да може да превозвате велосипед в самолета той трябва предварително да е разглобен и пакетиран в кашон. Благодарение на Петя и Златко когато пристигнах в цеха с изненада заварих тази гледка -
Без да губим много много време натоварихме всичко в автомобила и потеглихме. След дълго, но не кой знае колко интересно пътуване пристигнахме в Истанбул пред българското посолство. Уговорката беше човек от посолството да ни закара до летището, а после да върне колата обратно в посолството от където трябваше да си я вземем след около 2 седмици. Запазих координатите на посолстотвото на GPS, защото знаех че ако всичко е наред ще ми трябват за да можем да го намерим отново. И така всичко протече по план и към 13 часа бяхме в Батуми, Грузия, Азия. Всеки беше нарамил по един кашон с велосипеда и по един кашон с дисаги и се споглеждахме малко смутено. Намерихме един сенчест ъгъл и за около 1 час сглбохме велосипедите и бяхме готови за тръгване, но накъде? Хубавото на летището в Батуми е че има само един път, който след известно време свършва с Т-образно кръстовище - на дясно към турция и на ляво към Грузия и Украйна, ние поехме надясно. След 40км преминахме границата и бяхме отново в Турция, в рамките на 24 часа бяхме влезли в Турция, излезли и после отново влезли, но от другия и край. Не бяхме спали близо 40 часа и едвам гледахме, единственото, което успяхме да направим е да си сварим макарони и просто да легнем върху едни скали, без дори да разпъваме палатки-
На следващия ден се събудихме отпочинали и готови за подвизи. За радост първите няколко дни карахме по магистрала, която вървеше почти в морето и нямаше почти никакви денивелации или както казват местните беше си "дюс". Все още не изпитали умора и заредени с енергия, първите дни изминавахме средно по над 120 км. Разбира се имаше и предложения да караме по повече за да може да се запасим с километраж, но те бяха стъпквани още в зародиш. Вечерите къмпингувахме на плажове или поляни до морето-
наблюдавахме както изгреви така и залези-
.Така неусетно преминаха първите няколко дена, докато не дойде края на магистралата. Знаехме че следва по-хълмист релеф, но колко точно ни предстоеше да разберем. Започна почти безкрайна поредица от изкачвания и спускания, не на голяма височина, но доста стръмни. Тук с чичо Светльо започнахме да осъзнаваме грешката която бяхме направили, колелата ни бяха само с по два венеца отпред. На места не ни оставаше нищо друго освен да слезем от велосипедите и да започнем да бутаме нагоре -
Средната ни скорос намяла драстично, вече трудно правихме по повече от 80 км на ден. Изглежда не бяхме единствените изненади от релефа -
Срещнахме се с доста велосипедисти, които се движеха в обратната посоко, които ни успокоявахе, че "олеква" по-нататък, но уви знаците за 10% наклон толкова зачестяха, че почти спряхме да им обръщаме внимание.
Но колкото и баири да оставаха пред нас, посрещахме всеки следващ с усмивка, знаейки че рано или късно ще свършат-
Дните си минаваха, а ние напредвахме бавно. За около 5 дена успяхме да преминем планински релеф и пътят отново се върна на морето. За разлика от първите дни сега само да видехме прав участък гледахме да караме колкото се може повече за да имаме километри в резерв.
Краят наближаваше, оставаха ни по малко от 100км до финалната точка. Последната вечер прекарахме на един язовир на 40км преди Истанбул с идеята да тръгнем рано сутринта и в рания следобед вече да пътуваме с колата към България. Оставаха ни 6км, единственото което трябваше да направим беше да преминем по моста над Босфора, но за съжаление полицията възпря нашия устрем. Учтиво ни обясниха, че по моста е забранено за колоездачи, без значение от къде идваме и колко ни остава. Взехме ферибота, който изпълняваше функцията на градски транспорт и преминахме от драгата страна. След около 30-тина минути, стояхме на същото място където преди 15 дена стояхме с колата, мисията беше изпълнена.
Равносметката беше проста 1500км-14 дена. На връщане в колата започна да се заражда една мисъл - къде ли щеше да ни отведе левия път на Т-образното кръстовище в Батуми?
Ето и трака на самото пътуване - http://www.wikiloc.com/wikiloc/view.do?id=4637518
Ето и всички снимки от пътуването - http://whitewater-bg.org/view/galleries/611
