Една тема, която не е свързана с останалите теми

Moderator: vandobrev

User avatar
genius
Posts: 698
Joined: 09 Feb 2008, 13:07
Location: София
Contact:

Re: Една тема, която не е свързана с останалите теми

Post by genius »

Поради граматически неуредици, мнението на потребителя не може да бъде показано.
User avatar
genius
Posts: 698
Joined: 09 Feb 2008, 13:07
Location: София
Contact:

Re: Една тема, която не е свързана с останалите теми

Post by genius »

Поради граматически неуредици, мнението на потребителя не може да бъде показано.
yotoks
Posts: 61
Joined: 05 Jul 2011, 17:49
Location: София

Re: Една тема, която не е свързана с останалите теми

Post by yotoks »

Реших да постна нещо, че ми домиля за тоя форум: https://www.mnn.com/lifestyle/arts-cult ... -duct-tape
По пътя си не виждам много неща,
сигурно и аз стоя на пътя на нещо, което не ме вижда.
User avatar
genius
Posts: 698
Joined: 09 Feb 2008, 13:07
Location: София
Contact:

Re: Една тема, която не е свързана с останалите теми

Post by genius »

Много обичам да разчиствам по дисковете, какво ли не си намирам. Това май Петко го е писал, сигурно не е това темата, сигурно може да го форматирам... ама нема време:

Apr 10 2006, 01:46 PM
Това е опит за описание на няколко реки (или по-скоро части от тях), като между другото ще спомена и за преживяванията ни от последните няколко дена. Екипът се състоеше от Пламен (духовен ръководител и шофьор), Филип, Данчо и Петко (обикновенни пед..., пардон дизайнери на каякарска практика), а целта ни бяха Родопските реки в района на Асеновград.

Петъчния ден беше сравнително гаден в метеорологично отношение, но за сметка на това Чепеларската река имаше правилното за нас количество вода. Решихме да се спускаме от Наречен. Данчо пък се спусна с автобус до София, защото се оказа че там си е забравил шприц дека. Приятелско напомняне - като се тръгва на някъде си взимайте партакешите за да не се изпада излишно в ролята на авто туристи. С Филип се цамбурнахме във водата, но се наложи да излезнем сравнително скоро - бяхме стигнали до "пералнята". Сигурно ми е слаба паметта, но не си спомням преди въпросното място да е имало праг. Както и да е, въпросния праг вече е факт. Няма нужда да се пренасят лодките - в дясно има добре оформен език, но пък турболенциите не са за пренепрегване. Аз ги изпитах на гърба си и установих, че лятото е по-добрия сезон за обръщане. Обезопасяване обаче може би е добре да се направи, защото това което следва съвсем малко по-надолу е небезизвестната "пералня". Този праг не е много висок (около метър), но пък цялата река се изсипва там и се образува доста добра дупка с връщащо обратно течение. Моята теория е, че лодката трябва да се засили добре по диагонал от дясно на ляво, като се използва скорост за да се преодолее въпросната дупка. Езика в случая не върши много работа, защото плъзгането по него традиционно води в трапа. А там няма какво много да се прави освен плахи опити да се диша под вода. Дори гореупоменатата техника (дясно-ляво) не е перфектна - на мен малко ми остана да се приводня на врата си и да се "изпера". Обезопасяването с въжета е задължително, защото веднага след прага следва друг бързей. От там надолу по-сериозните места са два прага, които спуснахме от дясно и може би е добра идея да се гледат и евентуално обезопасят.

След вливането на Юговска, реката става доста по-широка и с по-малък наклон. При нивата от петък бентовете при рибарника до тунела се минаваха без особен проблем, въпреки че от принципни съображения ние пренесохме. Гребахме до Бачковския манастир, където излезнахме и Пламен ни закара до след втория тунел. Водохващането като че ли не работеше на пълна мощност, защото доста вода се изливаше в коритото на реката след него. Използвахме случая за да спуснем този 3км участък, който така рядко улучваме с вода. Излезнахме на "Високата пещ", защото следващия огромен бързей е запълнен с бетон и до бента малко по-долу има само равна стена, като преливник на язовир.


През ноща май ще да беше валяло доста, защото на сутринта получихме спазми в най-долната част на гърба след като видяхме реката. Водата се беше горе-долу утроила. След известно чесане на глави решихме да караме Юговска. По това време Данчо беше пристигнал с шприца и така в екип като тримата глупаци се понесохме по реката. Нещата не изглеждаха розови с всичките тези турболенции, но когато стигнахме до първия тесен участък стана още по-зле. Там водата имаше странни идеи за горе и долу. Нормално там се виждат едни големи камъни за които сега можехме да се досещаме по големите вълни и дупки. Данчо реши, че там е вярното място да се обърне и поплува, и купона започна. На мен се падна задачата да гоня лодката. Има-няма километър по-надолу успях да я вкарам в едно скромно обратно течение, като през цялото време на гонитбата се побутвахме насам-натам. За тези които са карали по Юговска ще кажа, че вълната при вливането на реката идваща от Марциганица беше доста груба. Лоша идея е да паднеш там с една лодка в повече.
Наличието на резервно гребло позволи на Данчо да покара още малко. Неговото, което мярнахме за малко, така и не успяхме да намерим. Със стегнати трътки се понесохме надолу докато стигнахме небезизвестния бързей след с. Югово. Наложи ни се да спрем по-рано от обикновенно, защото обратните течния, които обикновенно се ползват за целта, бяха в отпуска. След бегъл поглед решихме, че сме за гъби - бързея беше осеян със стрнични (свределни) вълни, дупки и огромни камъни. Не можах да преценя дали има разлики от миналата година, водата като че ли идваше в повече. И здравец започнахме да берем като видяхме продължението. Там камъните са вече в друга конфигурациа и долните няколко прага които преди можеха де се минават отделно от основния бързей вече са станали част от него. Или поне така ни изглеждаше.
Другото място заслужаващо описание е един праг, веднага след който следва стеснение и водата ни насмете в скалата от дясно. Спирането преди бързея в тези условя беше трудно, а веднъж паднали долу не ни оставаше нищо друго освен да се размажем в склона. Леко охлузени продължихме до вливането с Чепеларска, където решихме окончателно, че сме за гъби.


Поради спукване на гума при утаителя под Лъки се наложи да търсим помощ в Асеновград. Отпред сложихме една от задните гуми, а резервната отзад. Оказа се обаче, че избрах неправилната задна гума за заместник и ротацията не беше спазена. След залепването на пострадалото колело тръгнахме да връщаме оригиналната конфигурация. В един момент колата се оказа само с една гума, кандилкаща се на три крика. Динамичното равновесие премина в статично когато един по един се разместиха и трите, и колата започна да си ляга на главините. Последва паника и четиримата дърпахме и бутахме колата насам-натам макар и без особенна полза. Публиката ни гледаше с невярващ поглед друг път невидели в едно да се борят каякари, крикове и каяци. След няколко фал-старта горката вектра накрая се оказа на всичките си гуми и ние отпрашихме като бити хомосексуалисти. Известно време пътувахме в гузно мълчание избягвайки погледите си.
Отговора на въпроса колко каякари са необходими за да се смени една гума, е четири. С помоща на три крика...


В събота се бяхме обадили на ВЕЦ "Бял Извор" и ни казаха, че в Арда има около 50 (петдесет) кубика. Таих известни надежди, че до неделя те ще спаднат до нещо поносимо, но не би. Сутринта погледнахме реката на местото където се излиза и познатите контракции се появиха отново. Водата стигаше до ръба на моста за Аврамово. За тези които не са ходили там ще кажа, че нормално под този мост има поне метър разстояние до водата и се минава дори без навеждане на главата. Гласуването беше кратко и решихме да се отдадем на туризъм, пък ако ще и авто. Тръгнахме да се прибираме през Смолян (с евентуални мисли за каране нейде из по-малките реки), но в Ардино плана претърпя промяна и решихме да наминем през Дяволския мост за да се пострахуваме още малко. Там вече не издържахме и се хвърлихме да караме втората част на тази отсечка от реката. Оказа се, че 50 кубика далеч не препълват реката. Обратни течения и спокойни места си имаше, макар и по-малко от обикновенно. Голямата разлика се оказа във бързеите. Там където бях свикнал да виждам реката да минава в нещо като канали сега имаше големи вълни и дупки, като камъни не се виждаха. Турболенциите на тези места бяха толкова големи, че се въртяхме в тях като отломки от корабокрушение. Въпросните бързеи се минават по нови и нетрадиционни маршрути, често по места където нормално дори не тече вода. Това обаче бяха по-леката част от проблемите ни.
Досега не бях виждал толкова големи дупки и вълни в българска река. Някои направо си бяха с размерите на морски такива, идваха в серии и колкото и да са големи очите на страха си мисля, че някои бяха по над два метра. Трудноста идваше от това, че въпросните вълни бяха със захлупващ се връх и трудно се преценяваше дали след тях има валяк/дупка или просто друга вълна. Когато пък се озовавахме отгоре им махахме с гребла за да не се обърнем. Единственото което дейсваше успокоително беше ширината на реката и респективно възможноста да се избира "the chicken way" при нужда. wink.gif

Ако се вземат необходимите мерки и теглилки Арда спокойно може да се спуска с каяк и при (около) петдесет м3/сек. Не съм специалист на тема рафтинг и говоря имайки в предвид каквото съм виждал по Струма, но според мен при такъв обем Арда е доста по-брутална. Това разбира се подлежи на проверка. tongue.gif

Като цяло изкарахме доста интересна и поучителна тридневка. Освен да караме по препълнени реки се учихме как не трябва да се сменя гума на кола. Успяхме да загубим само едно гребло и няколко мозъчни клетки. Един може би не лош резултат имайки предвид къде се бяхме наврели.
Поради граматически неуредици, мнението на потребителя не може да бъде показано.
Post Reply