Да си питам в темата. - брат ми си идва от една отвъдокеанска страна където благодарения на G.W Bush електрониката е на доста прилични цени, справка - http://www.amazon.com/gp/feature.html/r ... 1000332211
Има ли шанс ха-американските GPSta да не харесат родните карти - нещо от рода на локална защита тн... малко вероятно, но да питам все пак.
/Пламен
GPS
Moderators: graf_bezuhoff, vandobrev
-
graf_bezuhoff
- Posts: 1091
- Joined: 22 Apr 2008, 13:40
- Location: София
Re: GPS
Ако картите са направени както трябва - не би трябвало да имаш проблеми. Нали това им е идеята.
Но някои от устройствата, които се продават с вградени карти, Колорадото например, ще са с американски такива, докато тук вградените карти ще са българските. Което не е малко, иначе трябва да ги плащаш отгоре, вместо да са ти бонус. И се получава горе-долу същата цифра...
Другото нещо, което най-вероятно губиш, е гаранцията.
Иначе, не ги е срам, всичко евтино си пазаруват, гадовете!
Но някои от устройствата, които се продават с вградени карти, Колорадото например, ще са с американски такива, докато тук вградените карти ще са българските. Което не е малко, иначе трябва да ги плащаш отгоре, вместо да са ти бонус. И се получава горе-долу същата цифра...
Другото нещо, което най-вероятно губиш, е гаранцията.
Иначе, не ги е срам, всичко евтино си пазаруват, гадовете!
-
graf_bezuhoff
- Posts: 1091
- Joined: 22 Apr 2008, 13:40
- Location: София
Re: GPS
Човек като е загубен по природа и сто GPS-а не могат да му помогнат.
Преди десетина дена стигнах до средния ръкав на Халкидики, с помощта на машинката, по най-трудния възможен начин с лек автомобил. Само чичо Манчо би могъл да открие по-зачукани пътища там. А си заслужава да се опита!
Не знам как стана, но още на пътя за Солун кривнах не знам накъде и се почнаха едни планини, едни долини, ма нали предния ден се връщам от Родопите и не ми направи впечатление. После, уж на правилния път, всичко започна осезаемо да се стеснява, докато не попаднахме в едни селца, където волвото едвам взимаше завоите по едни тесни улички, без парапети, а под тях директно дворовете на долните къщи... Красота и идилия от един забравен свят!
Само дето в следващото село изведъж без предупреждение асфалтът свърши и премина в черен път, добре утъпкан, но черен, нагоре-надолу по хълмове с черешови и маслинови масиви. Е те тук почнах сериозно да се притеснявам, особено като машината каза, че ше пристигнем в дестинацията след 4 часа и половина! Абе тия хора как ходят на море!?! Топ туристическа дестинация!? А ако завали рейсовете с туристите какво правят?
В крайна сметка се отказах да се друсам 4 часа по черни пътища на първа (все пак наближааше привечер) и се върнах в селцето. А селцето иначе беше като извадено от 19 век. Всеки момент очаквах да скоча на някой спотаен атонски манастир! Хората ме гледаха доста странно с тази лодка на покрива
. Тръгнах по табелка в друга посока към друго селище - пак изскочих на черен път до безкрая! Идеше ми да се разплача като блондинка. Накрая се върнах по единствения асфалтиран път и някак си излязох в цивилизацията. Стигнах и закъдето бях тръгнал, накрая. За по-малко от половин час, хехе.
После като видях пътят до Солун каква магистрала като слънце е и как си има табели за всичко, силно ми докривя. От друга страна, никога нямаше да ги видя тези живописни местенца, нямаше и да ми хрумне да се отклоня от царския път. Само дето толкова ни беше притеснено, че нито една снимка не направихме, а трябваше!
Преди десетина дена стигнах до средния ръкав на Халкидики, с помощта на машинката, по най-трудния възможен начин с лек автомобил. Само чичо Манчо би могъл да открие по-зачукани пътища там. А си заслужава да се опита!
Не знам как стана, но още на пътя за Солун кривнах не знам накъде и се почнаха едни планини, едни долини, ма нали предния ден се връщам от Родопите и не ми направи впечатление. После, уж на правилния път, всичко започна осезаемо да се стеснява, докато не попаднахме в едни селца, където волвото едвам взимаше завоите по едни тесни улички, без парапети, а под тях директно дворовете на долните къщи... Красота и идилия от един забравен свят!
Само дето в следващото село изведъж без предупреждение асфалтът свърши и премина в черен път, добре утъпкан, но черен, нагоре-надолу по хълмове с черешови и маслинови масиви. Е те тук почнах сериозно да се притеснявам, особено като машината каза, че ше пристигнем в дестинацията след 4 часа и половина! Абе тия хора как ходят на море!?! Топ туристическа дестинация!? А ако завали рейсовете с туристите какво правят?
В крайна сметка се отказах да се друсам 4 часа по черни пътища на първа (все пак наближааше привечер) и се върнах в селцето. А селцето иначе беше като извадено от 19 век. Всеки момент очаквах да скоча на някой спотаен атонски манастир! Хората ме гледаха доста странно с тази лодка на покрива
. Тръгнах по табелка в друга посока към друго селище - пак изскочих на черен път до безкрая! Идеше ми да се разплача като блондинка. Накрая се върнах по единствения асфалтиран път и някак си излязох в цивилизацията. Стигнах и закъдето бях тръгнал, накрая. За по-малко от половин час, хехе.После като видях пътят до Солун каква магистрала като слънце е и как си има табели за всичко, силно ми докривя. От друга страна, никога нямаше да ги видя тези живописни местенца, нямаше и да ми хрумне да се отклоня от царския път. Само дето толкова ни беше притеснено, че нито една снимка не направихме, а трябваше!
не си сам