Денят беше събота, датата 24.4... реките течаха, времето беше приятно топло
Срещата беше в ранния следобяд, мястото моста на с.Стеврек
Групата беше голяма
плануваното спускане с малка част от Варненските келеши, се трансформира в формата на гребен поход. Адреналина бе висок, за някои от нас, това си беше кръщенето на бяла вода
С широко отворени очи слушахме за прословутите падове по реката... успокояваше ни идеята че първия етап има само един висок, бройката ще е на етап две, когато можеше да сме размислили вече и да не сме тръгнали изобщо....
Имаше и сит'он'топи.... бе фън да става....
Реката ни посрещна с достатъчно ниво, водата бе относително топла или поне така твърдяха къпещите се
В началото няколко малки бързейчета, увлекателни, колкото да ни поумият очите и да питаме "старите" ... "това ли и е нивото на реката, пък вие така да ни плашите..." И после о-ооо... да, ама вече си далече от пътя, брега е труден за вървене, моста остана далееч назад, и колите заминаха към лагера... единствения изход е напред...
По моето скромно мнение, преживяването беше култово... бързей излизаш гледаш така
и си викаш бах мааму минах и юруш на маслините, почва следващия, и пак и пак и пак, добра денивелация, скоростта на водата беше добра.. Падове, завой, препятствие наляво, веднага законтряш надясно, вал отсам вал оттам и пак пад бе яко беше. Стигнахме и първия пад, водата прави рязък почти обратен завой наляво, веднага обръща надясно, 5 метра засилка и се оказваш на ръба а реката се изсипва под теб на метър и половина отдолу... за части от секундата ти се разширяват зениците ма... късно е, последно загребване и бух.... следващото което осъзнаваш е че си до носа във водата, лодката е половин метър отдолу и всичко около тебе кипи, после е крясъка от кеф че си го преминал и чак тогава почваш да чуваш насърчителните викове от останалите
След час вече сме се поучупили, позволяваме си стоики и чалъми, наклонче насам, скокче натам, врътка около този или онзи вал....
Два часа след старта достигаме заветната цел, лагера на римския мост.
Готина вечер с готина компания около голямата маса, до пеща във заслона... разговора се въртеше около събитията от изминалия ден, и разбира се трепетно задавания въпрос а утре как ще е, какво да очакваме... отговора е няма страшно, трасето е една идея по-хард и е 2 пъти по-дълго
Втория ден, наистина ни зарадва с една идея по-хард трасе, красиви каньони, дълги бързеи и падове - о да, това което най-ме плашеше се оказа че най ме кефи. Първия пад е в красив скален каньон, на десен завой, има метален мост откъдето да се огледа спокойно реката... двоен S образен бързей после водата се разделя на две и образува два пада в двата края на моста... левия е по-високия засилка чупка скок странично и пак бух и пак кеф
от там насетне се зареждат бързей пад бързей пад... високи по около 2 метра, има и готина серия от 7-8 невисоки пада. Изобщо, реката си заслужава карането. Надявам се, скоро отново да имаме възможност да се разходим дотам и разбира се все още да има вода
